24 ГЛАВА

КРЪЩЕНИЕ СЪС СВЯТИЯ ДУХ

Всеки, който е повярвал, трябва да се покръсти в името на Господ Исус Христос с водно кръщение чрез потапяне под водата. По този начин човека, който се кръщава, потвърждава пред Бога, че приема Новия Завет, който Той е установил. А Бог дава отговора Си, като кръщава такива вярващи със Святия Дух. Това е едно свръхестествено преживяване, което истински вярващите са имали още от времето на Петдесятница. На тази тема може много да се пише, но тук ще се занимаем само с най-важните проявления на Духа.

Преди всичко ще се спрем на обещанията, които са били дадени преди това, и които се отнасят до получаването на Святия Дух. Във втората глава на книгата си пророк Иоил е описал събитията, които са се случили в деня на Петдесятница.

Преживяването на кръщението със Святия Дух не може да бъде повлияно от никакъв човек. То е свръхестествено явление, което е дар от Бога. Затова и Петър в първата си проповед е казал: „Но това е казаното чрез пророк Иоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища” (Деян. 2:16-17). Израза „последните дни” означава последните две хилядолетия, защото хиляда години у Бога са един ден (2 Петр. 3:8).

Приемането на Святия Дух е свръхестествено преживяване и е съпровождано от явления, които са изцяло извън човешките способности, възможности и таланти. Чрез изливането на Святия Дух, в църквата започват да действат деветте дара на Духа, както са описани в 1 Кор. 12:4-11, и същевременно в живота на вярващ същия Свят Дух произвежда деветте плодове на Духа, които са описани в Гал. 5:22-23. И там, където има истинско присъствие на Святия Дух, се проявяват и деветте дарове на Духа, и деветте плодове на Духа, чрез които във вярващите се изявява живота и характера на Исус. Тук ние не можем подробно да се занимаем с използването на даровете на Духа; те служат за изграждане на църквата (1 Кор. 12+14), както и петте служения (1 Кор. 12:28; Ефес. 4:11).

В Стария Завет Бог е обещал, че ще излее Духа Си на всеки човек. В Новия Завет се казва, че Този, Който кръщава със Святия Дух и с огън, е Исус Христос, Божия Син (Мат. 3:11). Лука ни осведомява за това, което е съобщил Йоан Кръстител: „Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, Който е по-силен от мен, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (3:16). От понятието „кръщение с Дух и огън" се е появил израза "духовно кръщение", тъй като става въпрос за кръщение в нещо, тоест за вкръстване. Както Йоан е кръщавал във водата, така вярващите трябва да бъдат вкръстени в пълнотата на Духа.

Спасителното дело е изцяло свързано с Исус Христос. Той е централната точка на спасителната история. Бог в Него като в Първородения е поставил новото начало: върху Него е дошъл Святия Дух, за да може по-късно чрез Него да излее същия този Дух на всички първородени. „И когато се кръсти целия народ, и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб” (Лука 3:21-22).

Исус, Човешкия Син се моли, небесата се отварят и Святия Дух става видим в образа на гълъб, както в Битие 1 глава се е носил над бездната. Святия Дух няма тяло, но може да се яви в някакъв образ.

Символа на гълъба, както и символа на агнето, са намек за нещо. Божият Син не е имал тяло на агне. Той е ходил изправен както всички хора. Но що се отнася до спасението, този символ е израз на божествения замисъл: агнето като жертвено животно, което има най-добросърдечния характер между животните, и гълъба, който Ной е пуснал от арката, като небесна птица, която е без жлъчка и е чиста. Затова Святия Дух тук е символизиран чрез гълъба, който е дошъл върху Божия Агнец. Бог се изявява по най-различни начини, но Той е все един и същ.

Бог не е някакъв стар дядо с дълги коси, въпреки, че Даниел Го е видял като величествен старец на съдийския престол (Дан. 7:9-14). Бог не подлежи на промените във времето и затова не може да старее. Но когато е изявен като Съдия в авторитета и позицията Си, Той е показан така, както Го е видял Даниел. И ако едновременно с това прочетем първа глава на книгата Откровение, вероятно ще останем изненадани, когато разберем, че същият този Човешки Син, който в книгата на Даниел се е приближил до величествения Старец, за да получи власта над всички народи и езици (Дан. 7 гл.), тук в Откровението е описан като същия този Старец: „…а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък” (Откр. 1:14).

Изумително е колко са различни начините по които Бог се изявява. Святия Дух е идвал като помазание и инспирация върху пророците от Стария Завет. За Йоан Кръстител е написано, че още от рождението си е бил изпълнен със Святия Дух (Лука 1:15). За Симеон се казва, че Святия Дух е бил на него (Лука 2:25-26). Захария е бил изпълнен със Святия Дух (Лука 1:67). Господ Исус Христос е дал заповедите Си на апостолите, които е избрал, чрез Святия Дух, още преди да е бил излят (Деян. 1:2).

Святия Дух действа по различен начин. Той говори, изявява, известява и т.н. Заченатият от Божия Дух Син, Който е и Човешки Син, е получил Святия Дух в началото на Своето служение тук на земята, за да може по-късно да предаде на всички спасени и родени от Бога същия този Свят Дух, който е и Духът на осиновението (Римл. 8:15). Най-напред установен в служение е бил Божият Син, а след това е установяването на Божиите синове и дъщери.

Пророците са хора, които са били помазани, осветени и инспирирани, но те са били родени както всички останали хора на този свят чрез естествено зачатие. А новото, божествено поколение, което води началото си от Исус, има небесен произход (1 Кор. 15:47). Ние сме само пришелци и чужденци на земята. Нашия дом е там във висините. Пророците много пъти са пророкували за идването на Святия Дух, а Господ Исус е обещал, че ще дойде Утешител и Помощник. „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца” (Йоан 15:26).

В Никейския символ на вярата е написано: „Който произхожда от Отца и от Сина…” (Ф. Хаус. Отците на християнството, стр. 40). Но свидетелството на Божието слово е съвсем ясно: както Синът като видима изява на Бога — Емануел — е излязъл от Бога, също така и Святия Дух излиза от Бога. И в двата случая изходната точка е една и съща – Бог – и като краят, и като началото, от Когото е всичко. Молитвената формулировка: „Да бъде похвален Бог Отец и Сина и Святия Дух” е небиблейска измислица.

Не съществува нито едно място, в което да са казва, че някъде е била отдавана почит на Святия Дух. Синът също не е приемал никакви похвали, а е казал: „От човеци слава не приемам” (Йоан 5:41). Когато Исус е бил запитан: „Благи Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?” Исус е отговорил в качеството си на Човешки Син: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един, Бог” (Лука 18:18-19). Павел е обобщил това в едно изречение в последния стих на последната глава на посланието до Римляните: „На единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин”.

Когато Святия Дух започне да действа в даден човек, случват се главно три неща. Те са описани в Йоан 16:7-11: „Обаче Аз ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд".

Когато Святия Дух дойде, Той отваря очите на грешника „за грях, защото не вярват в Мен; за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; и за съд, защото князът на този свят е вече осъден“. Именно неверието е довело първите хора до непослушание и до греха. Неверието е греха, който ни отделя от Бога и от вечния живот. Не многото грехове, които са само последствие на този един грях, а единствено този – неверието. Това е обяснено на две места в Библията. Господ е казал: „По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърта в живота” (Йоан 5:24).

С идването си Святия Дух започва да действа спрямо първоначалното зло – неверието в Бога и в Божието Слово. Апостол Йоан пише: „Който не вярва на Бога, прави Го лъжец” (1 Йоан 5:10). Когато някой не вярва на Бога и не желае да приеме това, което Той е направил в Христос, прави от Бога лъжец и по този начин се поставя на страната на врага, като го приема за този, който говори истината. По този начин Бог е поставен в позицията на лъжец. Но Той няма да търпи това.

Затова Святия Дух най-напред изобличава грешника за греха на неверието и го води към покаяние, а след това и към втората крачка – праведност и оправдание. След това води към познанието за съда и че князът на този свят е вече осъден. Бог вече е издал присъдата над сатана. В 12 глава на евангелието на Йоан се казва, че Божия глас се е чул от небето като гръм: „На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е; други пък казаха: Ангел Му проговори. Исус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. Сега е съд над този свят, сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън” (Йоан 12:29-31). Сатана, източника на всеки грях, е вече осъден; главата на змията е вече смачкана.

В деня на Петдесятница вярващите, които преди това са били очистени и осветени чрез Словото на истината, са били изпълнени със Святия Дух. Всеки може да прочете какво се е случило тогава там. Това е била кулминационната точка на божественото дело на спасение, което започва със разпятието, възкресението, възнасянето на небето и изливането на Святия Дух. „И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седна върху всеки един от тях”. За силния вятър и за огнените езици не се споменава повече никъде, но винаги, когато вярващите са били кръщавани със Святия Дух, случвало се е това, което се е случило и на Петдесятница: „…И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици…” (Деян. 2:2,4).

В денят на Петдесятница са се случили две свръхестествени неща. Първо, вярващите, които са били изпълнени със Святия Дух, са говорили на чужди езици; и второ, цялото общество от хора ги е чуло да говорят на техните родни езици. „И всички смаяни и зачудени си казваха: Ето, всички тези, които говорят не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят на езика, в който сме родени?” (Деян. 2:7-8). В онзи ден дара на тълкуване още не е бил необходим, защото Божият Духдиректно е превеждал от говорящия към слушателя. Дара на тълкуване на езици е бил даден по-късно, заедно с останалите осем дарове на Духа. Обикновенно този дар се е проявявал когато двама, или трима са говорили на езици в Духа, а един е имал тълкувание (1 Кор. 14:17-28).

Господ е съобщил още чрез пророк Исая: „Наистина с гъгниви устни и на друг език ще говори на тези хора Онзи, Който бе им казал: Тази е почивката ви; и успокойте уморения. И това е освежението ви. Но те не искаха да слушат” (Ис. 28:11-12). И дори когато Святия Дух по свръхестествен начин говори към хората посредством други хора, Той не винаги е приеман.

В деня на Петдесятница хората са били разделени на две групи: „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино” (Деян. 2:12-13). Но това не е разубедило Петър. Той е започнал да говори това, което му е било наредено и е обяснил на хората какво точно се е случило, и че всичко това е според Божия спасителен план. Той е свидетелствал за това, казвайки: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате” (Деян. 2:32-33).

Същия Божи Дух, Който е слязъл върху Божия Син след Неговото кръщение, в деня на Петдесятница е слязъл и върху първите спасени синове и дъщери на Бога, и от този момент нататък Той идва и на всички Божии синове и дъщери. Това ще продължи докато Църквата-Невяста не бъде завършена, и докато трае времето на благодатта. Това установено от Бога в Неговия спасителния план.

От многото обещания в Писанието, само едно е наречено „обещанието на Отца”. В края на четиридесетте дни, в които Господ е поучавал учениците Си за Божието царство, Той не само им е дал добър съвет, но им е заповядал да „…не напускат Ерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. Защото Йоан кръщаваше с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух след не много дни”. Тогава апостолите все още не са разбирали, че вече не става въпрос само за Израел, но и за всички народи и езици, от които Господ ще повика хора, защото: „…те Го питаха: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израел царството? Той им каза: Не е за вас да знаете години, или времена, които Отец е положил в собствената Си власт”. След тези думи Господ е допълнил мисийната Си заповед, като е казал: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария и до края на земята” (Деян. 1:1-8).

Получаването на Святия Дух е същевременно и въоръжаване за упълномощеното служение за проповядване на евангелието на Исус Христос по целия свят. Истинските свидетели на Исус Христос са преживяли Неговото възкресение и са били изпълнени със силата на Святия Дух. По времето на апостолите, както и след това кръщението в Духа за повярвалите е било преживяване. То е свързано с вярата. Когато Павел е отишъл при групата вярващи в Ефес, той ги е попитал: „Приехте ли Святия Дух, като повярвахте?” (Деян. 19:2).

Фундаменталистите учат, че тези, които са повярвали в Исус Христос, автоматично приемат Святия Дух, и не е потребно някакво особено преживяване. Но Павел настоятелно е попитал, дали са приели Святия Дух. „Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т.е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деян. 19:1-6). Тези вярващи са били покръстени във вода и са били изпълнени със Святия Дух.

Филип е имал мощно съживление в Самария. По-късно там са отишли и Петър с Йоан, които „като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Святия Дух; защото Той не беше слязъл още на нито един от тях, а само бяха кръстени в името на Исус Христос. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух” (Деян. 8:15-17). Някои евангелизатори на 20 век правят големи евангелизационни кампании, възторгват масите, събират пари и след това изчезват. Те изобщо не проповядват за кръщението, а само създават определена атмосфера, която предизвиква емоционални преживявания у хората, което се характеризира като действие на Духа. Бог по свръхестествен начин е действал по едно и също време и върху Петър, и върху Корнелиус, като е завел апостола в дома на онзи богобоязлив стотник. И когато Петър е стигнал до кулминационната точка на проповедта си, Святия Дух е слязъл върху всички, които са го слушали. „И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?” (Деян. 10:45-47). Това означава, че водното кръщение и кръщението със Святия Дух вървят заедно при тези, които са повярвали. Но реда може да бъде различен.

Добре е да подчертаем това, което Петър, във връзка с онова събитие, е казал по-късно пред църквата в Ерусалим. „И когато започнах да говоря, Святия Дух слезе на тях, както и на нас отначало” (Деян. 11:15). Винаги би трябвало да се връщаме към началото за всичко, което се отнася до вярата. Днес всички понятия са неточни, мъгляви и се тълкуват по друг начин. Използват се същите формулировки, но се обясняват неправилно.

Действието на Святия Дух е описано по различен начин. Той е Утешител, Той е Учител, Той въвежда във всяка истина. Господ е казал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега; а когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва във всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:12-15).

Всичко, което е принадлежало на Бога, е било изкупено, за него е било платено чрез Христос, и то отново принадлежи на Бога. И всички които Му принадлежат, приемат Духа. Затова е написано: „…ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов” (Римл. 8:9). Духът на истината ни учи на всичко, което е написано в Божието Слово, открива ни връзката между отделните нещата, и ни дава възможност да видим каква е Божията воля и какъв е Неговия план за спасение. Истинските Божии деца са под прякото водителство на Святия Дух. „Защото които са водени от Святия Дух, те са Божии деца” (Римл. 8:14). Водителството на Святия Дух е винаги според Божието Слово.

Силата на Святия Дух е необходима също и за първото възкресение, както и за промяната на смъртните тела. Без тази сила не може да има промяна. „И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същия, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас" (Римл. 8:11). Народната поговорка казва: „Ако нямаше ако…” Тук ни е изяснен смисъла на тази дума "ако". Ако Духът пребивава в нас, ще се случи това, което е написано. Но ако Духът не пребивава в нас, тогава смъртните тела не могат да бъдат променени и съживени.

В същата 8 глава апостол Павел продължава да развива тази мисъл: „Защото създанието усърдно очаква откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, но и не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло” (Римл. 8:19-23).

За събора на първородените Божият Дух е първия плод, печата, сигурноста, че не е спасена само душата, но че и смъртните тела ще бъдат променени при завръщането на Исус Христос. Божият Дух, Който е характеризиран като помазание, е описван също и като печат, или запечатване: „А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог” (2 Кор. 1:21). Исус е онзи „Христос”, „Божия Помазаник” (Деян. 3:19-21; Деян. 10:38).

Думата „Христос”, или „християнин” [в немския превод и за двете думи се използва „Christ“ - бел. на преводача] сама по себе си означава „помазан”. Затова всички, които са получили Святия Дух могат да бъдат наричани християни. Този, който не е бил помазан библейски със Святия Дух и не е получил божественото запечатване според свидетелсвото на Писанието, изобщо не би трябвало да се нарича християнин.

Понеже във всички области същесвуват два вида семе, и различни подобия на оригинала, затова Господ не е говорил за „лъжливи Исусовци”, а за „лъжехристи”, за „лъжепомазани” и за „лъжепророци”, които ще се появят в последните времена. Тези думи на Господа се отнасят за развитието на линията на антихриста – от една страна са помазаните, а от другата са онези, които са против Христос и Неговото Слово. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните” (Мат. 24:24). Бог излива Духа Си като дъжд на всяка плът. Но не всичко зависи само от дъжда, но и от семето, което е в почвата на сърцето на човека. „…защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните” (Мат. 5:45). Има помазани на последното време, които не искат да бъдат в хармония с Божието Слово, точно както и в първата епоха е имало помазани, които са били лъжливи. „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас” (1 Йоан. 2:19).

В Мат. 7:21-23 е описана една група от хора, които чрез силата на Господното име извършват велики дела, обаче не желаят да се включат в Божия спасителен план. Те не Го познават, затова и Той не ги познава. Не се ли отнася това и за днешните телевизионни проповедници, харизматични движения и евангелизатори, които извършват разни чудеса, но които следват своите си учения? Такива не се съобразяват с Божието Слово, не се подчиняват на Христос като на глава, но същевременно използват името Му навсякъде, където им е удобно. „Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне” (Евр. 6:7-8). Не е достатъчно само заявяване на опитността от петдесятното преживяване. Истинското семе трябва да роди същия плод на Духа, както при вярващите в самото начало. Затова нашия Господ не казва: „По даровете им ще ги познаете”, а казва: „По плодовете им ще ги познаете”. Дарове има и в двете групи. Но истинския плод на Духа се намира единствено в истинското божествено семе, което е запечатано. Много хора имат помазание. Но само първородените са запечатани, защото те, водени от Духа, са в хармония със Словото на Бога.

В посланието до ефесяните Павел се обръща към истинските вярващи: „В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Святия Дух на обещанието, който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава” (Ефес. 1:13-14).

Истината е, че тук не може да става въпрос за някакво религиозно действие, извършвано от духовен „чиновник”, но че кръщението със Святия Дух е едно свръхестествено преживяване, което идва директно от Бога. Апостол Павел ни напомня: „И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30).

24 ГЛАВА

КРЪЩЕНИЕ СЪС СВЯТИЯ ДУХ

Всеки, който е повярвал, трябва да се покръсти в името на Господ Исус Христос с водно кръщение чрез потапяне под водата. По този начин човека, който се кръщава, потвърждава пред Бога, че приема Новия Завет, който Той е установил. А Бог дава отговора Си, като кръщава такива вярващи със Святия Дух. Това е едно свръхестествено преживяване, което истински вярващите са имали още от времето на Петдесятница. На тази тема може много да се пише, но тук ще се занимаем само с най-важните проявления на Духа.

Преди всичко ще се спрем на обещанията, които са били дадени преди това, и които се отнасят до получаването на Святия Дух. Във втората глава на книгата си пророк Иоил е описал събитията, които са се случили в деня на Петдесятница.

Преживяването на кръщението със Святия Дух не може да бъде повлияно от никакъв човек. То е свръхестествено явление, което е дар от Бога. Затова и Петър в първата си проповед е казал: „Но това е казаното чрез пророк Иоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища” (Деян. 2:16-17). Израза „последните дни” означава последните две хилядолетия, защото хиляда години у Бога са един ден (2 Петр. 3:8).

Приемането на Святия Дух е свръхестествено преживяване и е съпровождано от явления, които са изцяло извън човешките способности, възможности и таланти. Чрез изливането на Святия Дух, в църквата започват да действат деветте дара на Духа, както са описани в 1 Кор. 12:4-11, и същевременно в живота на вярващ същия Свят Дух произвежда деветте плодове на Духа, които са описани в Гал. 5:22-23. И там, където има истинско присъствие на Святия Дух, се проявяват и деветте дарове на Духа, и деветте плодове на Духа, чрез които във вярващите се изявява живота и характера на Исус. Тук ние не можем подробно да се занимаем с използването на даровете на Духа; те служат за изграждане на църквата (1 Кор. 12+14), както и петте служения (1 Кор. 12:28; Ефес. 4:11).

В Стария Завет Бог е обещал, че ще излее Духа Си на всеки човек. В Новия Завет се казва, че Този, Който кръщава със Святия Дух и с огън, е Исус Христос, Божия Син (Мат. 3:11). Лука ни осведомява за това, което е съобщил Йоан Кръстител: „Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, Който е по-силен от мен, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън” (3:16). От понятието „кръщение с Дух и огън" се е появил израза "духовно кръщение", тъй като става въпрос за кръщение в нещо, тоест за вкръстване. Както Йоан е кръщавал във водата, така вярващите трябва да бъдат вкръстени в пълнотата на Духа.

Спасителното дело е изцяло свързано с Исус Христос. Той е централната точка на спасителната история. Бог в Него като в Първородения е поставил новото начало: върху Него е дошъл Святия Дух, за да може по-късно чрез Него да излее същия този Дух на всички първородени. „И когато се кръсти целия народ, и когато и Иисус се кръсти и се молеше, небето се отвори и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб” (Лука 3:21-22).

Исус, Човешкия Син се моли, небесата се отварят и Святия Дух става видим в образа на гълъб, както в Битие 1 глава се е носил над бездната. Святия Дух няма тяло, но може да се яви в някакъв образ.

Символа на гълъба, както и символа на агнето, са намек за нещо. Божият Син не е имал тяло на агне. Той е ходил изправен както всички хора. Но що се отнася до спасението, този символ е израз на божествения замисъл: агнето като жертвено животно, което има най-добросърдечния характер между животните, и гълъба, който Ной е пуснал от арката, като небесна птица, която е без жлъчка и е чиста. Затова Святия Дух тук е символизиран чрез гълъба, който е дошъл върху Божия Агнец. Бог се изявява по най-различни начини, но Той е все един и същ.

Бог не е някакъв стар дядо с дълги коси, въпреки, че Даниел Го е видял като величествен старец на съдийския престол (Дан. 7:9-14). Бог не подлежи на промените във времето и затова не може да старее. Но когато е изявен като Съдия в авторитета и позицията Си, Той е показан така, както Го е видял Даниел. И ако едновременно с това прочетем първа глава на книгата Откровение, вероятно ще останем изненадани, когато разберем, че същият този Човешки Син, който в книгата на Даниел се е приближил до величествения Старец, за да получи власта над всички народи и езици (Дан. 7 гл.), тук в Откровението е описан като същия този Старец: „…а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък” (Откр. 1:14).

Изумително е колко са различни начините по които Бог се изявява. Святия Дух е идвал като помазание и инспирация върху пророците от Стария Завет. За Йоан Кръстител е написано, че още от рождението си е бил изпълнен със Святия Дух (Лука 1:15). За Симеон се казва, че Святия Дух е бил на него (Лука 2:25-26). Захария е бил изпълнен със Святия Дух (Лука 1:67). Господ Исус Христос е дал заповедите Си на апостолите, които е избрал, чрез Святия Дух, още преди да е бил излят (Деян. 1:2).

Святия Дух действа по различен начин. Той говори, изявява, известява и т.н. Заченатият от Божия Дух Син, Който е и Човешки Син, е получил Святия Дух в началото на Своето служение тук на земята, за да може по-късно да предаде на всички спасени и родени от Бога същия този Свят Дух, който е и Духът на осиновението (Римл. 8:15). Най-напред установен в служение е бил Божият Син, а след това е установяването на Божиите синове и дъщери.

Пророците са хора, които са били помазани, осветени и инспирирани, но те са били родени както всички останали хора на този свят чрез естествено зачатие. А новото, божествено поколение, което води началото си от Исус, има небесен произход (1 Кор. 15:47). Ние сме само пришелци и чужденци на земята. Нашия дом е там във висините. Пророците много пъти са пророкували за идването на Святия Дух, а Господ Исус е обещал, че ще дойде Утешител и Помощник. „А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца” (Йоан 15:26).

В Никейския символ на вярата е написано: „Който произхожда от Отца и от Сина…” (Ф. Хаус. Отците на християнството, стр. 40). Но свидетелството на Божието слово е съвсем ясно: както Синът като видима изява на Бога — Емануел — е излязъл от Бога, също така и Святия Дух излиза от Бога. И в двата случая изходната точка е една и съща – Бог – и като краят, и като началото, от Когото е всичко. Молитвената формулировка: „Да бъде похвален Бог Отец и Сина и Святия Дух” е небиблейска измислица.

Не съществува нито едно място, в което да са казва, че някъде е била отдавана почит на Святия Дух. Синът също не е приемал никакви похвали, а е казал: „От човеци слава не приемам” (Йоан 5:41). Когато Исус е бил запитан: „Благи Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?” Исус е отговорил в качеството си на Човешки Син: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един, Бог” (Лука 18:18-19). Павел е обобщил това в едно изречение в последния стих на последната глава на посланието до Римляните: „На единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исуса Христа до века. Амин”.

Когато Святия Дух започне да действа в даден човек, случват се главно три неща. Те са описани в Йоан 16:7-11: „Обаче Аз ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд".

Когато Святия Дух дойде, Той отваря очите на грешника „за грях, защото не вярват в Мен; за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; и за съд, защото князът на този свят е вече осъден“. Именно неверието е довело първите хора до непослушание и до греха. Неверието е греха, който ни отделя от Бога и от вечния живот. Не многото грехове, които са само последствие на този един грях, а единствено този – неверието. Това е обяснено на две места в Библията. Господ е казал: „По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете” (Йоан 8:24). „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърта в живота” (Йоан 5:24).

С идването си Святия Дух започва да действа спрямо първоначалното зло – неверието в Бога и в Божието Слово. Апостол Йоан пише: „Който не вярва на Бога, прави Го лъжец” (1 Йоан 5:10). Когато някой не вярва на Бога и не желае да приеме това, което Той е направил в Христос, прави от Бога лъжец и по този начин се поставя на страната на врага, като го приема за този, който говори истината. По този начин Бог е поставен в позицията на лъжец. Но Той няма да търпи това.

Затова Святия Дух най-напред изобличава грешника за греха на неверието и го води към покаяние, а след това и към втората крачка – праведност и оправдание. След това води към познанието за съда и че князът на този свят е вече осъден. Бог вече е издал присъдата над сатана. В 12 глава на евангелието на Йоан се казва, че Божия глас се е чул от небето като гръм: „На това народът, който стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е; други пък казаха: Ангел Му проговори. Исус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас. Сега е съд над този свят, сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън” (Йоан 12:29-31). Сатана, източника на всеки грях, е вече осъден; главата на змията е вече смачкана.

В деня на Петдесятница вярващите, които преди това са били очистени и осветени чрез Словото на истината, са били изпълнени със Святия Дух. Всеки може да прочете какво се е случило тогава там. Това е била кулминационната точка на божественото дело на спасение, което започва със разпятието, възкресението, възнасянето на небето и изливането на Святия Дух. „И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха и седна върху всеки един от тях”. За силния вятър и за огнените езици не се споменава повече никъде, но винаги, когато вярващите са били кръщавани със Святия Дух, случвало се е това, което се е случило и на Петдесятница: „…И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици…” (Деян. 2:2,4).

В денят на Петдесятница са се случили две свръхестествени неща. Първо, вярващите, които са били изпълнени със Святия Дух, са говорили на чужди езици; и второ, цялото общество от хора ги е чуло да говорят на техните родни езици. „И всички смаяни и зачудени си казваха: Ето, всички тези, които говорят не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят на езика, в който сме родени?” (Деян. 2:7-8). В онзи ден дара на тълкуване още не е бил необходим, защото Божият Духдиректно е превеждал от говорящия към слушателя. Дара на тълкуване на езици е бил даден по-късно, заедно с останалите осем дарове на Духа. Обикновенно този дар се е проявявал когато двама, или трима са говорили на езици в Духа, а един е имал тълкувание (1 Кор. 14:17-28).

Господ е съобщил още чрез пророк Исая: „Наистина с гъгниви устни и на друг език ще говори на тези хора Онзи, Който бе им казал: Тази е почивката ви; и успокойте уморения. И това е освежението ви. Но те не искаха да слушат” (Ис. 28:11-12). И дори когато Святия Дух по свръхестествен начин говори към хората посредством други хора, Той не винаги е приеман.

В деня на Петдесятница хората са били разделени на две групи: „И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това? А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино” (Деян. 2:12-13). Но това не е разубедило Петър. Той е започнал да говори това, което му е било наредено и е обяснил на хората какво точно се е случило, и че всичко това е според Божия спасителен план. Той е свидетелствал за това, казвайки: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате” (Деян. 2:32-33).

Същия Божи Дух, Който е слязъл върху Божия Син след Неговото кръщение, в деня на Петдесятница е слязъл и върху първите спасени синове и дъщери на Бога, и от този момент нататък Той идва и на всички Божии синове и дъщери. Това ще продължи докато Църквата-Невяста не бъде завършена, и докато трае времето на благодатта. Това установено от Бога в Неговия спасителния план.

От многото обещания в Писанието, само едно е наречено „обещанието на Отца”. В края на четиридесетте дни, в които Господ е поучавал учениците Си за Божието царство, Той не само им е дал добър съвет, но им е заповядал да „…не напускат Ерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мен. Защото Йоан кръщаваше с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух след не много дни”. Тогава апостолите все още не са разбирали, че вече не става въпрос само за Израел, но и за всички народи и езици, от които Господ ще повика хора, защото: „…те Го питаха: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израел царството? Той им каза: Не е за вас да знаете години, или времена, които Отец е положил в собствената Си власт”. След тези думи Господ е допълнил мисийната Си заповед, като е казал: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария и до края на земята” (Деян. 1:1-8).

Получаването на Святия Дух е същевременно и въоръжаване за упълномощеното служение за проповядване на евангелието на Исус Христос по целия свят. Истинските свидетели на Исус Христос са преживяли Неговото възкресение и са били изпълнени със силата на Святия Дух. По времето на апостолите, както и след това кръщението в Духа за повярвалите е било преживяване. То е свързано с вярата. Когато Павел е отишъл при групата вярващи в Ефес, той ги е попитал: „Приехте ли Святия Дух, като повярвахте?” (Деян. 19:2).

Фундаменталистите учат, че тези, които са повярвали в Исус Христос, автоматично приемат Святия Дух, и не е потребно някакво особено преживяване. Но Павел настоятелно е попитал, дали са приели Святия Дух. „Даже не сме чули дали има Свят Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т.е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха” (Деян. 19:1-6). Тези вярващи са били покръстени във вода и са били изпълнени със Святия Дух.

Филип е имал мощно съживление в Самария. По-късно там са отишли и Петър с Йоан, които „като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Святия Дух; защото Той не беше слязъл още на нито един от тях, а само бяха кръстени в името на Исус Христос. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух” (Деян. 8:15-17). Някои евангелизатори на 20 век правят големи евангелизационни кампании, възторгват масите, събират пари и след това изчезват. Те изобщо не проповядват за кръщението, а само създават определена атмосфера, която предизвиква емоционални преживявания у хората, което се характеризира като действие на Духа. Бог по свръхестествен начин е действал по едно и също време и върху Петър, и върху Корнелиус, като е завел апостола в дома на онзи богобоязлив стотник. И когато Петър е стигнал до кулминационната точка на проповедта си, Святия Дух е слязъл върху всички, които са го слушали. „И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Святия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Святия Дух, както и ние?” (Деян. 10:45-47). Това означава, че водното кръщение и кръщението със Святия Дух вървят заедно при тези, които са повярвали. Но реда може да бъде различен.

Добре е да подчертаем това, което Петър, във връзка с онова събитие, е казал по-късно пред църквата в Ерусалим. „И когато започнах да говоря, Святия Дух слезе на тях, както и на нас отначало” (Деян. 11:15). Винаги би трябвало да се връщаме към началото за всичко, което се отнася до вярата. Днес всички понятия са неточни, мъгляви и се тълкуват по друг начин. Използват се същите формулировки, но се обясняват неправилно.

Действието на Святия Дух е описано по различен начин. Той е Утешител, Той е Учител, Той въвежда във всяка истина. Господ е казал: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега; а когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва във всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява” (Йоан 16:12-15).

Всичко, което е принадлежало на Бога, е било изкупено, за него е било платено чрез Христос, и то отново принадлежи на Бога. И всички които Му принадлежат, приемат Духа. Затова е написано: „…ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов” (Римл. 8:9). Духът на истината ни учи на всичко, което е написано в Божието Слово, открива ни връзката между отделните нещата, и ни дава възможност да видим каква е Божията воля и какъв е Неговия план за спасение. Истинските Божии деца са под прякото водителство на Святия Дух. „Защото които са водени от Святия Дух, те са Божии деца” (Римл. 8:14). Водителството на Святия Дух е винаги според Божието Слово.

Силата на Святия Дух е необходима също и за първото възкресение, както и за промяната на смъртните тела. Без тази сила не може да има промяна. „И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същия, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който обитава във вас" (Римл. 8:11). Народната поговорка казва: „Ако нямаше ако…” Тук ни е изяснен смисъла на тази дума "ако". Ако Духът пребивава в нас, ще се случи това, което е написано. Но ако Духът не пребивава в нас, тогава смъртните тела не могат да бъдат променени и съживени.

В същата 8 глава апостол Павел продължава да развива тази мисъл: „Защото създанието усърдно очаква откриването ни като Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, но и не само то, но и ние, които имаме Духа в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, сиреч, изкупването на нашето тяло” (Римл. 8:19-23).

За събора на първородените Божият Дух е първия плод, печата, сигурноста, че не е спасена само душата, но че и смъртните тела ще бъдат променени при завръщането на Исус Христос. Божият Дух, Който е характеризиран като помазание, е описван също и като печат, или запечатване: „А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог” (2 Кор. 1:21). Исус е онзи „Христос”, „Божия Помазаник” (Деян. 3:19-21; Деян. 10:38).

Думата „Христос”, или „християнин” [в немския превод и за двете думи се използва „Christ“ - бел. на преводача] сама по себе си означава „помазан”. Затова всички, които са получили Святия Дух могат да бъдат наричани християни. Този, който не е бил помазан библейски със Святия Дух и не е получил божественото запечатване според свидетелсвото на Писанието, изобщо не би трябвало да се нарича християнин.

Понеже във всички области същесвуват два вида семе, и различни подобия на оригинала, затова Господ не е говорил за „лъжливи Исусовци”, а за „лъжехристи”, за „лъжепомазани” и за „лъжепророци”, които ще се появят в последните времена. Тези думи на Господа се отнасят за развитието на линията на антихриста – от една страна са помазаните, а от другата са онези, които са против Христос и Неговото Слово. „Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно и избраните” (Мат. 24:24). Бог излива Духа Си като дъжд на всяка плът. Но не всичко зависи само от дъжда, но и от семето, което е в почвата на сърцето на човека. „…защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните” (Мат. 5:45). Има помазани на последното време, които не искат да бъдат в хармония с Божието Слово, точно както и в първата епоха е имало помазани, които са били лъжливи. „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас” (1 Йоан. 2:19).

В Мат. 7:21-23 е описана една група от хора, които чрез силата на Господното име извършват велики дела, обаче не желаят да се включат в Божия спасителен план. Те не Го познават, затова и Той не ги познава. Не се ли отнася това и за днешните телевизионни проповедници, харизматични движения и евангелизатори, които извършват разни чудеса, но които следват своите си учения? Такива не се съобразяват с Божието Слово, не се подчиняват на Христос като на глава, но същевременно използват името Му навсякъде, където им е удобно. „Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне” (Евр. 6:7-8). Не е достатъчно само заявяване на опитността от петдесятното преживяване. Истинското семе трябва да роди същия плод на Духа, както при вярващите в самото начало. Затова нашия Господ не казва: „По даровете им ще ги познаете”, а казва: „По плодовете им ще ги познаете”. Дарове има и в двете групи. Но истинския плод на Духа се намира единствено в истинското божествено семе, което е запечатано. Много хора имат помазание. Но само първородените са запечатани, защото те, водени от Духа, са в хармония със Словото на Бога.

В посланието до ефесяните Павел се обръща към истинските вярващи: „В Него и вие, като чухте словото на истината – благовестието на вашето спасение – и като повярвахте в Него, бяхте запечатани със Святия Дух на обещанието, който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава” (Ефес. 1:13-14).

Истината е, че тук не може да става въпрос за някакво религиозно действие, извършвано от духовен „чиновник”, но че кръщението със Святия Дух е едно свръхестествено преживяване, което идва директно от Бога. Апостол Павел ни напомня: „И не наскърбявайте Святия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30).