25 ГЛАВА

ИЗБРАНИ – ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ

„Избран от Бога” преди всичко означава "определен и посветен за служение", или за изпълнение на дадена задача. Избора ни е показан ясно чрез примера на Авраам и на израелския народ. „Но ти, Израелю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах. Потомство на приятеля Мой Авраам. Ти, когото взех от краищата на земята, и повиках от най-далечните ѝ страни, и ти казах: ти си Мой служител, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз Съм с теб; не се ужасявяй, защото Аз Съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница” (Ис. 41:8-10).

Еремия и другите пророци са свидетелствали, че са били избрани за служение: „И така, Господното слово дойде към мен и каза: преди да ти дам образ в утробата, те избрах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите” (Ерем. 1:4-5).

Измежду дванадесетте племена на Израел Бог е избрал племето на Леви да изпълнява свещеническото служение. „Защото измежду всичките ти племена, него избра Годпод, твоя Бог, да стои да служи в името на Господа, той и потомците му завинаги” (Втор. 18:5).

Бог е избрал Давид измежду всички синове на Есей и го е поставил за цар над Своя народ (1 Царе 16:6-14). Исус също е избрал апостолите за служение: „Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод” (Йоан 15:16).

Във връзка с обръщането на Павел, Господ е казал на Анания: „Иди, защото той Ми е избран съд да разгласява Моето име пред народите, пред царе и пред израелтяните” (Деян. 9:15). Независимо от това, че Павел се е обърнал сравнително късно, той още от утробата на майка си е бил избран и определен за това служение, по същия начин, както е било и при пророците. „А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат” (Гал. 1:15). Това, което Павел е написал до църквата в Коринт важи за всички: „Но Бог избра глупавите неща на света… също избра Бог немощните неща на свет… а още долните и презряните неща на света избра Бог… за да не се похвали ни една твар пред Бога” (1 Кор. 27-29).

За да изясним по-добре това, трябва да дадем още някои примери, защото избора и призоваването се отнасят за две различни групи хора. Избраните са и призовани, но не всички призовани са избрани. В притчата за сватбата, нашият Господ е казал: „Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани” (Мат. 22:14). Във всеки период на църквата избраните са победители, които според обещанията във втора и трета глави на книгата Откровение ще наследят всичко. Призованите вярват в Исус Христос и са Го приели като свой Господ и Спасител, обаче не желаят да бъдат въведени във всяка истина, и по този начин не са в пълно съгласие с Божието Слово. Техните имена са записани в книгата на живота и те ще бъдат приети при последния съд (Откр. 20:11-15).

В Откр. 17 се говори за Агне, което ще воюва и ще победи, и за победители, които са постигнали най-висшата цел: призвани, избрани и верни. „…защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него призвани, избрани и верни” (стих 14).

Както Спасителя, така и спасените първородени се определят като Божии избрани. ”Ето, Моя служител, когото продкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми” (Ис. 42:1). ”…и служителят Ми, когото избрах” (Ис. 43:10; Мат. 12:18).

Божието благоволение е дошло първо върху Избраникът, за да може след това чрез Него да дойде и върху избраните (Мат. 3:17; 17:5). Така се е изпълнило онова, което е било съобщено при раждането на нашия Спасител: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:14). На земята съществуват хора, върху които е Божието благоволение по милост.

Избора върви ръка за ръка с предопределението. Така, както има един избор за спасение, така и към спасението има само едно предопределение. Синът, Който се е родил преди 2000 години е бил избран още преди създанието на света, затова Той споменава славата, която е имал преди създанието на света. „И сега, прослави Ме Отче у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света” (Йоан 17:5). Израза „преди създанието на света” много често е използван във връзка със спасителната история. Това „преди създанието на света” е било в самото начало, когато Логос (Словото) е излязло от Божествената пълнота и затова е „било у Бога” (Йоан 1:1). И това именно е момента, в който всички Божии синове и дъщери са били избрани в Христос, според вечния спасителен план на Бога. Всички избрани ще бъдат осветени според Неговия образ със славата, с която е бил осветен Той. „Отче, желая където Съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24).

Същото е казано и за спасените. И те са били избрани преди създанието на света. „…както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля” (Ефес. 1:4-5). Бог, Който е вечен, още преди създаването на света е взел Своето вечно решение, като го реализира в течение на времето до настъпването на вечноста. Петър пише за непорочното Агне: „Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1 Петр. 1:20). Спасените също са били известни предварително, затова техните имена са били записани преди създанието на света в книгата на закланото Агне. „И ще му се поклонят (на антихриста) всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света” (Откр. 13:8).

В Стария Завет се казва, че Бог е избрал Израел за Свое собствено притежание. „Защото сте народ свят на Господа, вашия Бог и вас избра Господ измежду всички племена, които са по лицето на земята, за да бъдете Негов народ” (Втор. 14:2). От новозаветна гледна точка, гледайки на църквата от езичниците, Павел пише за Израел: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите” (Римл. 11:28).

Избора и предопределението водят до пълното предаване на тези, които са избрани и предопределени и се освещават чрез действието на Духа. Израел не се е отделил по собствено усмотрение и не е станал свят от само себе си, но чрез божественото отделяне той е станал отдаден на Него и осветен Негов народ. „…защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ” (Изх. 19:5-6). Апостол Петър пише на новозаветните вярващи: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби” (1 Петр. 2:9).

Предопределението и призоваването е описано подробно от апостол Павел в следващите стихове: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави” (Римл. 8:28-30).

Истината е, че Бог не е видял в хората нищо, чрез което би могло да се установи някаква връзка, защото в тях не е имало нищо, което Той би могъл да види. Спасението идва единствено и изцяло от Бога. Спасението идва единствено и изцяло от Бога. Той е видял човечеството в Христос; Неговото „да” за спасените, и тяхното приемане е дадено в Него, и също в Него е станало и „Амин” за установяването в осиновяване. Свидетелството на Писанието е ясно и вълнуващо. Той предварително е избрал и определил Своите Си за вечния живот. Всезнаещият е направил едновременно и двете неща: избрал е и е предопределил. „И езичниците като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот” (Деян. 13:48).

Избора не е проява на някакво своеволие. Бог съобщава волята Си напълно разбираемо, но Той не насилва никого. Неговия ясен замисъл е: „…всички да бъдат спасени и да стигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). Но тъй като Бог е всезнаещ, Той предварително е знаел кой ще приеме спасението и кой ще го отхвърли. Този, който не дойде при Бога, ще остане отделен от Него. Който не приеме Неговото спасение, ще бъде погубен. Така Бог предварително, т.е. преди създанието на света, е могъл да определи тези за спасение, които ще Му повярват.

Много често словото, което Павел цитира от Стария завет в Рим. 9 гл., е разбрано и тълкувано погрешно: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля”. "…И така, към когото иска Той показва милост, и когото иска – закоравява” (Римл. 9:15,18). Единствено тези, които идват при Него, ще получат милост. И само този, който дойде при Него, ще може да преживее Неговото милосърдие и любов. За тях се отнася следващия стих: „И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост” (Римл. 9:16). Но когато някой не иска да дойде при Бога, Той не може да му покаже милост. Който не пожелае да дойде при Бога, а затвърдява сърцето си, Бог ще затвърди сърцето му напълно. Бог не се е отказал от първоначалния Си замисъл. Точно обратното: Той го реализира при тези, които идват при Него и които Му вярват. И ако по-нататък е писано за гнева и за съдовете на гнева, които са създадени за унищожение, то това са пак онези, които остават невярващи и които не желаят да имат нищо общо с Бога. Върху тях остава Божия гняв, независимо, че той е бил отнет от нас в Христос. Има хора, които отхвърлят Божието освобождение и затова остават в осъждението. Божия гняв остава върху всеки, който откаже да дойде при Христос, защото не е приел за себе си това съвършено спасение.

Луцифер доброволно е взел решение да се съпротиви на Бога, и никога нито той, нито неговите привърженици ще се подчинят на Божия план. По същия начин и сред хората има такива, които не искат да се включат в този план. Прощението на греховете и милоста може да дойде само там, където хората го приемат като дар, с вяра в делото на примирение, което Христос е извършил за нас.

На нас ни е дадено уверението: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци” (Тит 2:11). Господ призовава всички: „Елате при Мен всички, които сте обременени и ще ви дам успокоение” (Мат. 11:28). Въпреки това не всички идват, те не чуват Неговия призив. Дори и сред набожните хора, които изследват Словото Му, има такива, които следват своите си интереси и желания и не стигат до личен контакт и общение с Господа и Спасителя. „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен и въпреки това не искате да дойдете при Мен, за да имате живот” (Йоан 5:39-40).

Изследването на Писанието, или следването на теология остават без никаква полза при положение, че дадения човек не отиде при Господа, за да получи вечен живот. Господ казва: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие” (Йоан 7:37). Повечето хора обаче не идват, те не са жадни.

Онова „когото иска, затвърдява” в Римл. 9:18 е необходимост, защото Бог не може да действа против волята на човека. Бог не иска хората да загинат, тъй като иска да им се помогне и да бъдат спасени всички, защото Той е Спасителя. Но когато човек не желае да приеме това, което Бог иска, тогава Бог приема онова, което иска човека. Още от самото начало Бог е дал на човека свободна воля. Той не ги принуждава, защото не ги е създал като автомати, или марионетки; те могат да избират между живота и смърта, послушанието и неподчинението.

Човек, който е отделен от Бога, държи на своето самоопределение до момента, в който познае Божието намерение и го приеме. Той отстоява своята реализация, докато не стане част от реализирания план на Бога. Но ако би искал да остане независим и не желае да се подчини, той ще загине в търсенето на собствената си свобода. Това е решението, което той е взел сам. Когато човека е отделен от Бога, той става пленник на Божия противник. Затова е нужно да бъде освободен. Та нали нашият Спасител е бил изпратен да прогласи освобождение на пленниците (Лука 4:18).

Това, което е станало с бащата на вярата Авраам, който ни е даден като пример, става и с всички, които слушат Божието Слово, вярват му и живеят според него. Те приемат Божията правда, застават на Негова страна и потвърждават завета, който Той е сключил с тях. Избраните вярват на всичко, което казва Бог; правят това, което Той е заповядал, и слушат наставленията Му. При тях всичко е правилно: и словото, и вярата, и делата. Те подчиняват своята воля на Него и искрено се молят: "Да бъде волята Ти както в небето, така и на земята” (Мат. 6:10). Те нямат никакви собствени желания, просто искат това, което иска Бог. И ако чрез новорождението са станали част от Бога, те, както и Божия Син, са прякото изпълнение на Словото, което е станало плът. На тези хора Петър припомня: „Затова братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете” (2 Петр. 1:10).

От обяснението на апостол Петър разбираме, че Христос ни е представен като избран Камък, който за едни е крайъгълен камък, а за други е камък за препъване. Всеки, който принадлежи към избраното поколение и към царското свещенство, ще гледа на Христос и като на крайъгълен камък, и същевремено като на камък, който е на върха. Всеки, който гледа критично на Него, е в непослушание спрямо Словото (1 Петр. 2:3-10).

Духовната опитност ни учи, че всеки заема мястото, което е било приготвено за него и вярва на това, което е било определено. Ако някой не вярва в избор, той не може да бъде избран. Същото се отнася и за обръщението, обновлението, новорождението и за всяко преживяване с Бога. Всеки човек ще преживее само това, в което вярва. „А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, затова, че Бог от начало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината” (2 Сол. 2:13).

„Като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, т.е. да се събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно; в Него също така ни се пада да бъдем наследници, като бяхме предопределени за това, според намерението на Бога, който действа във всичко по решението на Своята воля” (Ефес. 1:9-11).

25 ГЛАВА

ИЗБРАНИ – ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ

„Избран от Бога” преди всичко означава "определен и посветен за служение", или за изпълнение на дадена задача. Избора ни е показан ясно чрез примера на Авраам и на израелския народ. „Но ти, Израелю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах. Потомство на приятеля Мой Авраам. Ти, когото взех от краищата на земята, и повиках от най-далечните ѝ страни, и ти казах: ти си Мой служител, Аз те избрах и не те отхвърлих. Не бой се, защото Аз Съм с теб; не се ужасявяй, защото Аз Съм твой Бог; ще те укрепя, да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница” (Ис. 41:8-10).

Еремия и другите пророци са свидетелствали, че са били избрани за служение: „И така, Господното слово дойде към мен и каза: преди да ти дам образ в утробата, те избрах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите” (Ерем. 1:4-5).

Измежду дванадесетте племена на Израел Бог е избрал племето на Леви да изпълнява свещеническото служение. „Защото измежду всичките ти племена, него избра Годпод, твоя Бог, да стои да служи в името на Господа, той и потомците му завинаги” (Втор. 18:5).

Бог е избрал Давид измежду всички синове на Есей и го е поставил за цар над Своя народ (1 Царе 16:6-14). Исус също е избрал апостолите за служение: „Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод” (Йоан 15:16).

Във връзка с обръщането на Павел, Господ е казал на Анания: „Иди, защото той Ми е избран съд да разгласява Моето име пред народите, пред царе и пред израелтяните” (Деян. 9:15). Независимо от това, че Павел се е обърнал сравнително късно, той още от утробата на майка си е бил избран и определен за това служение, по същия начин, както е било и при пророците. „А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат” (Гал. 1:15). Това, което Павел е написал до църквата в Коринт важи за всички: „Но Бог избра глупавите неща на света… също избра Бог немощните неща на свет… а още долните и презряните неща на света избра Бог… за да не се похвали ни една твар пред Бога” (1 Кор. 27-29).

За да изясним по-добре това, трябва да дадем още някои примери, защото избора и призоваването се отнасят за две различни групи хора. Избраните са и призовани, но не всички призовани са избрани. В притчата за сватбата, нашият Господ е казал: „Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани” (Мат. 22:14). Във всеки период на църквата избраните са победители, които според обещанията във втора и трета глави на книгата Откровение ще наследят всичко. Призованите вярват в Исус Христос и са Го приели като свой Господ и Спасител, обаче не желаят да бъдат въведени във всяка истина, и по този начин не са в пълно съгласие с Божието Слово. Техните имена са записани в книгата на живота и те ще бъдат приети при последния съд (Откр. 20:11-15).

В Откр. 17 се говори за Агне, което ще воюва и ще победи, и за победители, които са постигнали най-висшата цел: призвани, избрани и верни. „…защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него призвани, избрани и верни” (стих 14).

Както Спасителя, така и спасените първородени се определят като Божии избрани. ”Ето, Моя служител, когото продкрепям, Моя избранник, в когото благоволи душата Ми” (Ис. 42:1). ”…и служителят Ми, когото избрах” (Ис. 43:10; Мат. 12:18).

Божието благоволение е дошло първо върху Избраникът, за да може след това чрез Него да дойде и върху избраните (Мат. 3:17; 17:5). Така се е изпълнило онова, което е било съобщено при раждането на нашия Спасител: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение” (Лука 2:14). На земята съществуват хора, върху които е Божието благоволение по милост.

Избора върви ръка за ръка с предопределението. Така, както има един избор за спасение, така и към спасението има само едно предопределение. Синът, Който се е родил преди 2000 години е бил избран още преди създанието на света, затова Той споменава славата, която е имал преди създанието на света. „И сега, прослави Ме Отче у Себе Си със славата, която имах у Теб преди създанието на света” (Йоан 17:5). Израза „преди създанието на света” много често е използван във връзка със спасителната история. Това „преди създанието на света” е било в самото начало, когато Логос (Словото) е излязло от Божествената пълнота и затова е „било у Бога” (Йоан 1:1). И това именно е момента, в който всички Божии синове и дъщери са били избрани в Христос, според вечния спасителен план на Бога. Всички избрани ще бъдат осветени според Неговия образ със славата, с която е бил осветен Той. „Отче, желая където Съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава, която Си Ми дал; защото Си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:24).

Същото е казано и за спасените. И те са били избрани преди създанието на света. „…както ни е избрал в Него преди създаването на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля” (Ефес. 1:4-5). Бог, Който е вечен, още преди създаването на света е взел Своето вечно решение, като го реализира в течение на времето до настъпването на вечноста. Петър пише за непорочното Агне: „Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1 Петр. 1:20). Спасените също са били известни предварително, затова техните имена са били записани преди създанието на света в книгата на закланото Агне. „И ще му се поклонят (на антихриста) всички земни жители, всеки, чието име не е записано в книгата на живота на закланото Агне от създаването на света” (Откр. 13:8).

В Стария Завет се казва, че Бог е избрал Израел за Свое собствено притежание. „Защото сте народ свят на Господа, вашия Бог и вас избра Господ измежду всички племена, които са по лицето на земята, за да бъдете Негов народ” (Втор. 14:2). От новозаветна гледна точка, гледайки на църквата от езичниците, Павел пише за Израел: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите” (Римл. 11:28).

Избора и предопределението водят до пълното предаване на тези, които са избрани и предопределени и се освещават чрез действието на Духа. Израел не се е отделил по собствено усмотрение и не е станал свят от само себе си, но чрез божественото отделяне той е станал отдаден на Него и осветен Негов народ. „…защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ” (Изх. 19:5-6). Апостол Петър пише на новозаветните вярващи: „Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби” (1 Петр. 2:9).

Предопределението и призоваването е описано подробно от апостол Павел в следващите стихове: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави” (Римл. 8:28-30).

Истината е, че Бог не е видял в хората нищо, чрез което би могло да се установи някаква връзка, защото в тях не е имало нищо, което Той би могъл да види. Спасението идва единствено и изцяло от Бога. Спасението идва единствено и изцяло от Бога. Той е видял човечеството в Христос; Неговото „да” за спасените, и тяхното приемане е дадено в Него, и също в Него е станало и „Амин” за установяването в осиновяване. Свидетелството на Писанието е ясно и вълнуващо. Той предварително е избрал и определил Своите Си за вечния живот. Всезнаещият е направил едновременно и двете неща: избрал е и е предопределил. „И езичниците като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот” (Деян. 13:48).

Избора не е проява на някакво своеволие. Бог съобщава волята Си напълно разбираемо, но Той не насилва никого. Неговия ясен замисъл е: „…всички да бъдат спасени и да стигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4). Но тъй като Бог е всезнаещ, Той предварително е знаел кой ще приеме спасението и кой ще го отхвърли. Този, който не дойде при Бога, ще остане отделен от Него. Който не приеме Неговото спасение, ще бъде погубен. Така Бог предварително, т.е. преди създанието на света, е могъл да определи тези за спасение, които ще Му повярват.

Много често словото, което Павел цитира от Стария завет в Рим. 9 гл., е разбрано и тълкувано погрешно: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля”. "…И така, към когото иска Той показва милост, и когото иска – закоравява” (Римл. 9:15,18). Единствено тези, които идват при Него, ще получат милост. И само този, който дойде при Него, ще може да преживее Неговото милосърдие и любов. За тях се отнася следващия стих: „И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, Който показва милост” (Римл. 9:16). Но когато някой не иска да дойде при Бога, Той не може да му покаже милост. Който не пожелае да дойде при Бога, а затвърдява сърцето си, Бог ще затвърди сърцето му напълно. Бог не се е отказал от първоначалния Си замисъл. Точно обратното: Той го реализира при тези, които идват при Него и които Му вярват. И ако по-нататък е писано за гнева и за съдовете на гнева, които са създадени за унищожение, то това са пак онези, които остават невярващи и които не желаят да имат нищо общо с Бога. Върху тях остава Божия гняв, независимо, че той е бил отнет от нас в Христос. Има хора, които отхвърлят Божието освобождение и затова остават в осъждението. Божия гняв остава върху всеки, който откаже да дойде при Христос, защото не е приел за себе си това съвършено спасение.

Луцифер доброволно е взел решение да се съпротиви на Бога, и никога нито той, нито неговите привърженици ще се подчинят на Божия план. По същия начин и сред хората има такива, които не искат да се включат в този план. Прощението на греховете и милоста може да дойде само там, където хората го приемат като дар, с вяра в делото на примирение, което Христос е извършил за нас.

На нас ни е дадено уверението: „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци” (Тит 2:11). Господ призовава всички: „Елате при Мен всички, които сте обременени и ще ви дам успокоение” (Мат. 11:28). Въпреки това не всички идват, те не чуват Неговия призив. Дори и сред набожните хора, които изследват Словото Му, има такива, които следват своите си интереси и желания и не стигат до личен контакт и общение с Господа и Спасителя. „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен и въпреки това не искате да дойдете при Мен, за да имате живот” (Йоан 5:39-40).

Изследването на Писанието, или следването на теология остават без никаква полза при положение, че дадения човек не отиде при Господа, за да получи вечен живот. Господ казва: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие” (Йоан 7:37). Повечето хора обаче не идват, те не са жадни.

Онова „когото иска, затвърдява” в Римл. 9:18 е необходимост, защото Бог не може да действа против волята на човека. Бог не иска хората да загинат, тъй като иска да им се помогне и да бъдат спасени всички, защото Той е Спасителя. Но когато човек не желае да приеме това, което Бог иска, тогава Бог приема онова, което иска човека. Още от самото начало Бог е дал на човека свободна воля. Той не ги принуждава, защото не ги е създал като автомати, или марионетки; те могат да избират между живота и смърта, послушанието и неподчинението.

Човек, който е отделен от Бога, държи на своето самоопределение до момента, в който познае Божието намерение и го приеме. Той отстоява своята реализация, докато не стане част от реализирания план на Бога. Но ако би искал да остане независим и не желае да се подчини, той ще загине в търсенето на собствената си свобода. Това е решението, което той е взел сам. Когато човека е отделен от Бога, той става пленник на Божия противник. Затова е нужно да бъде освободен. Та нали нашият Спасител е бил изпратен да прогласи освобождение на пленниците (Лука 4:18).

Това, което е станало с бащата на вярата Авраам, който ни е даден като пример, става и с всички, които слушат Божието Слово, вярват му и живеят според него. Те приемат Божията правда, застават на Негова страна и потвърждават завета, който Той е сключил с тях. Избраните вярват на всичко, което казва Бог; правят това, което Той е заповядал, и слушат наставленията Му. При тях всичко е правилно: и словото, и вярата, и делата. Те подчиняват своята воля на Него и искрено се молят: "Да бъде волята Ти както в небето, така и на земята” (Мат. 6:10). Те нямат никакви собствени желания, просто искат това, което иска Бог. И ако чрез новорождението са станали част от Бога, те, както и Божия Син, са прякото изпълнение на Словото, което е станало плът. На тези хора Петър припомня: „Затова братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото като вършите това, никога няма да отпаднете” (2 Петр. 1:10).

От обяснението на апостол Петър разбираме, че Христос ни е представен като избран Камък, който за едни е крайъгълен камък, а за други е камък за препъване. Всеки, който принадлежи към избраното поколение и към царското свещенство, ще гледа на Христос и като на крайъгълен камък, и същевремено като на камък, който е на върха. Всеки, който гледа критично на Него, е в непослушание спрямо Словото (1 Петр. 2:3-10).

Духовната опитност ни учи, че всеки заема мястото, което е било приготвено за него и вярва на това, което е било определено. Ако някой не вярва в избор, той не може да бъде избран. Същото се отнася и за обръщението, обновлението, новорождението и за всяко преживяване с Бога. Всеки човек ще преживее само това, в което вярва. „А ние сме длъжни винаги да благодарим на Бога за вас, възлюбени от Господа братя, затова, че Бог от начало ви е избрал за спасение чрез освещение от Духа и вяра в истината” (2 Сол. 2:13).

„Като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, т.е. да се събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно; в Него също така ни се пада да бъдем наследници, като бяхме предопределени за това, според намерението на Бога, който действа във всичко по решението на Своята воля” (Ефес. 1:9-11).