26 ГЛАВА

ЕДИН БОЖИ ДЕН – ХИЛЯДА ГОДИНИ

Следващите редове имат за цел истински да бъде разбран Божия план с човечеството във времето. В 90 псалом в 4 стих е написано: „Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал”. Изхождайки от това, Петър в посланието си пише: „Още и това да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден” (2 Петр. 3:8). Когато в Писанието се говори за последните дни ние трябва да разберем, дали става въпрос за дни в пророческия смисъл, или за последната генерация.

Бог е сътворил света в шест дни, и на седмия ден е почивал. Ако четем внимателно известието за сътворението, там е написано следното: „И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил” (Бит. 2:2). Това има огромно значение за протичането на седемхилядната история на човечеството. Числото "седем" е число на Божието завършване (довършване) на нещата. А осмия ден е отново първи.

Библейското деяние във времето би могло да се подреди по следния начин: приблизително 2000 години от Адам до Авраам; следващи две хиляди години – от Авраам до Христос. А сега ние отново стоим пред завършването на двухиляден период. Седмия ден е деня на Господната почивка – Хилядолетното царство. Пророците и апостолите са писали за този „Господен ден”. Йоан ни осведомява за преживяното на остров Патмос: „В Господния ден бях обзет от Духа” (Откр. 1:10). Този последен ден започва с един мощен стрес – Армагедонската битка (Откр. 16:14-16), и завършва след хиляда години с битката на Гог и Магог. Тогава сатана, който е бил вързан за хиляда години, ще бъде пуснат и още един път ще подведе народите (Откр. 20:7-10). Между тези две събития ще бъде хилядолетното царство на мира, в което „…вълкът …с агнето, рисът …с ярето, …телето, лъвчето… Кравата и мечката ще пасат заедно…” (Ис. 11:6-8). По това време „…ще изковат мечовете си на палешници, а копията си - на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече да воюват” (Мих. 4:3; Ис. 2:4).

„И в онзи ден към Есеевия корен, който ще стои като знаме на племената – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно. В онзи ден Господ пак втори път ще възвърне с ръката Си останалите от народа Си…" (Ис. 11:10-11).

От пророческа гледна точка ние живеем в последните „два дни”, след сключването на Новия Завет. Те са наречени още и „последно време”. За Христос се казва: „Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1 Петр. 1:20). Тази епоха сега се приближава към своя края. Има известни различия в броенето на годините, и поради това не е възможно времето да бъде изчислено съвсем точно. Библейската година има 360 дни, а според слънчевия календар – 365 дни. Благодарим на Бога за това. Но в общи линии опорната точка и грубата ориентация във времето ни е дадена. От събитията, на които сме свидетели – т.е. знаменията на времето – ние можем да разберем, че живеем в края на последното време. Този велик обрат в историята на човечеството, който идва от Бога, явно е съвсем близо.

В деня на Петдесятница Петър е виджал тези два пророчески дни, когато е поставил случилото се тогава изливане на Духа на основата на словото, казано чрез пророк Йоил (2:28-32): „Но това е казаното чрез пророк Иоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар…” (Деян. 2:16-17). В края на тези последни дни, след изтичането на двете хиляди години на спасителната история, той с абсолютна точност поставя деня Господен, който може да дойде едва тогава, когато свърши денят на спасението. „Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен” (Деян. 2:20). И според Малахия 4:5 денят Господен е велик и страшен.

Някои събития ще се случат в края на този двухиляден период, а другите – в началото на седмия ден, в деня Господен. Няма нито едно място в Библията, в което да се казва, че съботата, или неделята е „деня Господен”. Господния ден ще бъде великолепен за спасените (Фил. 1:6; Фил. 2:16), но ще бъде страшен за безбожните (Ис. 13:6-12). Така, както Бог след завършване на сътворението си е почивал на седмия ден, така ще бъде и със завършека на делото Му на спасение.

Времето на благодатта е означавано също и като „ден на спасение”, или „благоприятен ден” (Ис. 49:8; 2 Кор. 4:19), още и като „годината на благоволението Господне” (Ис. 61:2; Лука 4:19). Годината на благоволението, или „година на милостта” е известна още като „юбилейна година“, тоест юбилейна петдесета година, която в Стария Завет е била на всеки седем по седем години. Всеки човек, който е имал някакъв дълг, или е бил продаден като роб, в петдесетата година е възвръщал цялото си състояние и е бил освобождаван от робство (Лев. 25 гл.). В този велик ден на умилостивение се е свирило с тръба; и всеки, който е имал някакви дългове, е бил освобождаван от тях.

Когато е настанал всеобщия „ден на умилостивение” за цялото човечество, като звук на тръба се е разнесло евангелието, и всеки, който го чуе, ще бъде освободен. Епохата на благодатта е за всеки човек, независимо от това кога и къде е живял, и именно това е благоприятната Господна година, която нашия Господ нарича „благоприятна година”. Всеки, който в този период от време е повярвал на Бога и приел извършеното спасение, ще бъде освободен. „Днес се изпълни това Писание пред вас” (Лука 4:21). Това „днес” е дадения ни от Бога ден на благодатта (Евр. 4:7).

Петър е продължил да пише за тези последни два дни: „И всички пророци от Самуел и след него, които са говорили, и те са известили за тези дни“ (Деян. 3:24). Удивително е с каква точност Божиите мъже в Новия Завет са могли по откровение, което са получили, да опишат Божия спасителен план. „Ето, идват дни, когато ще сключа с Израел нов завет”. Този завет Бог е сключил в Христос на Голгота и е дал обещание на Израел: „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа с израелевия дом нов завет ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ” (Евр. 8:8,10).

Във връзка с епохата на Стария Завет, която в пророчески аспект е наричана още и „дни”, в Евр. 1:1 е написано: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, в тези последни дни Той ни говори чрез Сина”. Края на дните на патриарсите е станал преход към началото на дните, в които Бог говори чрез Сина, и ни дава отговора. Този период от двете хиляди години се отнася за църквата, която ще бъде завършена в края на тази епоха. После ще бъде осъществен Божия план с Израел; това ще съвпадне с началото на седмия ден, точно преди започването на хилядолетното царство.

В книгата на Осия се казва следното: „Елате да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него” (Осия 6:1-2).

От 70 г. след Хр., когато храма в Ерусалим е бил разрушен от римската армия, командвана от Титус, Израел е бил разпръснат по целия свят, както е пророкувал Мосей. Но Мойсей е пророкувал също и за тяхното завръщане (Втор. 4:27-28). А чрез пророка Еремия Господ ни казва следното: „Който разпръсна Израел, Той ще го събере и ще го опази както овчарят стадата си… И те ще дойдат и пеят върху височината на Сион. …защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша и ще ги развеселя след скръбта им” (Ерем. 31:10-13). В книгата на пророк Езекиел е дадена следната информация: „Аз ще взема израелтяните изсред народите, където са отишли, и като ги събера отвсякъде ще ги доведа в земята им” (37:21); а в 38 глава е уточнено и времето, в което това трябва да се случи: „…в последните години… това ще бъде в последните дни" (ст. 8 и 16).

В посочения текст от Осия се казва, че това ще стане след два дни, т.е. след две хиляди години, и че на третия ден Господ ще помогне на Израел, и те ще получат живот от Бога. Надеждата за Месията остава жива във вярващите израелтяни и до днес. Молитвата, с която те се молят при стената на плача, завършва с молба Месията да дойде и храма да бъде възобновен. И тогава ще прозвучи: „Нека познаем Господа, нека се стремим да Го познаваме; Той ще се появи сигурно както зората, и ще дойде при нас както дъждът, както пролетния дъжд, който напоява земята” (Осия 6:3).

От 1948 г. Израел отново съществува като държава, и това е Божие чудо. От гледна точка на спасителната история, Бог действа с Израел като цял народ и на неговата собствената земя, докато с другите народи Той действа извиквайки само отделните хора, които са повярвали. Във връзка със довършването на църквата от народите и спасението на Израел, Павел пише: „…частично закоравяване сполетя Израел, докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано…” (Римл. 11:25-26).

Същата мисъл е изказал и Яков пред църквата в Ерусалим: „Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име. Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано: След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и ще съградя наново развалините ѝ…” (Деян. 15:14-16). Пророк Амос го е описал по следния начин: „В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния…” (9:11). Софония е написал: „В онзи ден няма да бъдеш засрамен” (3:11). „В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена… В онзи ден ще потърся да изтребя всичките народи, които идват против Ерусалим. И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви; и те ще погледнат на Мен, когото прободоха…” (Зах. 12:3,9,10).

Факта, че израелският народ се завърна в своята родина доказва, че времето на благодатта наближава своя край, и чче времето, когато Бог ще се открие на евреите е наближило. Когато настане последния ден, Божието дело с Църквата трябва да бъде завършено. Така казва Господ: "Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен” (Мал. 4:5). Възможно ли е това обещание вече да се е изпълнило, а духовенство да не го е забелязало? В началото на времето на благодатта същото се е случило и с Йоан Кръстител.

Тъй като Йоан Кръстител е изпълнил първата част от стиха „да обърне сърцето на бащите към децата” (Лука 1:17), той е бил наречен Илия. Но от онова време са минали вече две хиляди години, а Господния ден все още не е настанал. Йоан е бил изпратен да приготви пътя за Господа (Мал. 3:1; Мат. 11:10; Марк 1:1-3). Когато на Иоан са задали въпроса: „Ти ли си Илия?”, а той е отговорил: „Не съм” (Йоан 1:21). Преди да завърши деня на благодатта и да започне деня на съда и гнева, Бог е обещал да изпрати мъж като пророк Илия. Този мъж има задачата да обърне сърцата на Божиите деца към сърцата на апостолските бащи (Мал. 4:6 б). Както тогава Илия е събрал децата на Израел на върха Кармил и е издигнал отново съборения олтар на Господа, като е взел точно 12 камъка според числото на израелевите племена, за да се получи отговора от Бога; точно така и Илия на сегашното време трябва отново да постави Църквата върху основата на учението на дванадесетте апостоли, за да може Бог да отговори на Словото Си и отново да изяви силата Си в Църквата. Този мъж няма да принадлежи към някаква деноминация; той трябва да бъде мъж, изпратен от Бога с пряко послание от Него към Божия народ.

В Мат. 17:11 Христос е потвърдил това служение, което тогава все още се е намирало в бъдещето: „А Той отговори: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко”. Д-р Скофийлд, както го правят и другите ценители на библейските пророчества, в превода си на Библията е написал относно Матей 17:10-11 следната забележка: „Христос потвърждава това странно и още неизпълнено пророчество от Малахия 4:5-6, че първо Илия ще дойде и ще възтанови всичко. И тук, както и в Малахия има разлика между това, което е било предсказано: това, което се е изпълнило в Йоан Кръстител и това, което предстои да се изпълни в Илия. Но Йоан Кръстител вече е дошъл, и неговото служение е било толкова мощно в духа и по сила на бъдещото служение на Илия (Лука 1:17), че с право е могло да се каже „Илия вече е дошъл”.

Този, който е приготвил пътя при първото идване на Христос е излязъл в духа и силата на Илия. А мъжа, който ще дойде преди второто Му идване трябва да подреди отново всичко според Библията, и да въстанови всичко, както е било в ранното християнство. Това, според Писанието, трябва да стане преди завръщането на Христос, защото е написано: „Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възтанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци” (Деян. 3:21).

Относно Господния ден Павел пише на Солунците: „…защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем”. Това означава, че тази голяма изненада ще дойде без особено предупреждение. Павел продължава да пише: „Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапна погибел като родилните болки на бременна жена и никак няма да я избегнат”. В никое друго време понятията „мир” и „безопасност” не са играли такава роля, както в днешно време. Политиците се стремят да осигурят на подтиснатите народи мир и безопасност. Но точно когато най-много ще се набляга на тези думи, и ще се издигат лозунгите „мир“ и „безопасност“, тогава ще се изпълни пророчеството. Това време вече е настанало. И на Изток и на Запад се налага идеята за разоръжаването и сигурноста на цяла Европа и целия свят.

Но за тези, които познават Библията, Господният ден няма да дойде неочаквано, защото те на основание на знаменията на времето виждат колко е напреднало развитието на нещата. „Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец” (1 Сол. 5:2-4).

Апостол Павел прави връзка със завръщането на Господ Исус Христос и нашето събиране с Него, и в тази връзка ни казва да не се тревожим „…като че ли вече е настанал денят на Господа” (2 Сол. 2:2 б). В тази глава, както и на други места са описани духовните знамения на последната епоха, която е наречена и „последно време”: „В последно време ще има присмиватели, които ще постъпват водени от своите нечестиви страсти…” (Юда 1:18).

Почти същите думи намираме във 2 Петр. 3:3: „Преди всичко знайте, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти”. В следващия стих апостола описва тези присмивачи, които не се присмиват просто така, а се присмиват на обещаното завръщане на Христос, като казват: „Къде е обещаното Му пришествие?”

Във 2 Тим. 3:1-9 ни е казано как ще изглеждат нещата в края на времето: „…в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога…”

Господ в общи линии е обяснил в какъв морален и духовен упадък ще се намира човечеството в тази епоха – също както е било в дните на Ной и в дните на Содом и Гомор (Лука 17 гл.). Във времето на Ной е имало голямо смешение на двете родословни линии на Сит и Каин, поради което Бог е взел решение да сложи край на всяка плът (Бит. 6 гл.). По същия начин в днешно време, като никога до сега, става най-голямото смешение на религиите.

Във 2 Тим. 4:1-5 има предупреждение да внимаваме за учения, които се отклоняват от Словото на истината. „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение… и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните”. А в 1 Тим. 4:1-3 Божият Дух, а не апостола, ни предсказва духовното развитие: „А Духът изрично казва, че в по-късните времена [в други преводи: „в последните времена” – бел. на преводача] някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения, …които забраняват жененето и заповядват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се приемат с благодарение от онези, които вярват и познават истината”.

Апостол Петър също е писал за Господния ден, като го нарича и „Божия ден”. „А Господния ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило на нея ще изчезнат. И така… какви трябва да сте вие в свят живот и благочестие, като очаквате и копнеете за идването на Божия ден…” (2 Петр. 3:10-12).

Пророк Даниел непрекъснато се връща към темата за последното време. Във 2 глава, стих 28 се казва: „…Но има Бог на небесата, Който открива тайни и Той явява на цар Новуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни”. В 8 глава, стихове 17, 19 и 26 четем това, което му е било казано: „…Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена… Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време… запечатай видението, защото се отнася до далечни дни”.

Почти същите думи са били казани на пророка в последната глава: „А ти, Даниеле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето… Иди си, Даниеле, защото думите са затворени и запечатани до края на времето” (12:4,9). Днес, според това, което става в световната политика, ние можем да подредим и тази пророческа част от историята, според Писанието. Създаването на единна политическа и религиозна Европа в настоящото време, според Римския договор от 25 март 1957 г., е фактически обновлението на „Римската империя”. Развитието в средната Европа, което не може да бъде спряно, и всеобщата ситуация в света ясно показват, че живеем много близо до завръщането на Исус Христос и идващия след това ден Господен. Времето не само е близо, то е вече тук. В днешно време вече не е нужно да тълкуваме библейските пророчества, защото виждаме как те се изпълняват. Времето на благодатта, „спасителния ден” се приближава към своя край; каунтдауна (обратното броене) вече е започнал. Една епоха свършва, и следващата – последния ден – започва. След седмия ден, който е последното хилядолетие, времето ще премине във вечноста.

26 ГЛАВА

ЕДИН БОЖИ ДЕН – ХИЛЯДА ГОДИНИ

Следващите редове имат за цел истински да бъде разбран Божия план с човечеството във времето. В 90 псалом в 4 стих е написано: „Защото хиляда години са пред Теб като вчерашния ден, който е преминал”. Изхождайки от това, Петър в посланието си пише: „Още и това да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден” (2 Петр. 3:8). Когато в Писанието се говори за последните дни ние трябва да разберем, дали става въпрос за дни в пророческия смисъл, или за последната генерация.

Бог е сътворил света в шест дни, и на седмия ден е почивал. Ако четем внимателно известието за сътворението, там е написано следното: „И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил” (Бит. 2:2). Това има огромно значение за протичането на седемхилядната история на човечеството. Числото "седем" е число на Божието завършване (довършване) на нещата. А осмия ден е отново първи.

Библейското деяние във времето би могло да се подреди по следния начин: приблизително 2000 години от Адам до Авраам; следващи две хиляди години – от Авраам до Христос. А сега ние отново стоим пред завършването на двухиляден период. Седмия ден е деня на Господната почивка – Хилядолетното царство. Пророците и апостолите са писали за този „Господен ден”. Йоан ни осведомява за преживяното на остров Патмос: „В Господния ден бях обзет от Духа” (Откр. 1:10). Този последен ден започва с един мощен стрес – Армагедонската битка (Откр. 16:14-16), и завършва след хиляда години с битката на Гог и Магог. Тогава сатана, който е бил вързан за хиляда години, ще бъде пуснат и още един път ще подведе народите (Откр. 20:7-10). Между тези две събития ще бъде хилядолетното царство на мира, в което „…вълкът …с агнето, рисът …с ярето, …телето, лъвчето… Кравата и мечката ще пасат заедно…” (Ис. 11:6-8). По това време „…ще изковат мечовете си на палешници, а копията си - на сърпове; народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече да воюват” (Мих. 4:3; Ис. 2:4).

„И в онзи ден към Есеевия корен, който ще стои като знаме на племената – към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно. В онзи ден Господ пак втори път ще възвърне с ръката Си останалите от народа Си…" (Ис. 11:10-11).

От пророческа гледна точка ние живеем в последните „два дни”, след сключването на Новия Завет. Те са наречени още и „последно време”. За Христос се казва: „Който наистина беше предопределен преди създаването на света, но се яви в последните времена за вас” (1 Петр. 1:20). Тази епоха сега се приближава към своя края. Има известни различия в броенето на годините, и поради това не е възможно времето да бъде изчислено съвсем точно. Библейската година има 360 дни, а според слънчевия календар – 365 дни. Благодарим на Бога за това. Но в общи линии опорната точка и грубата ориентация във времето ни е дадена. От събитията, на които сме свидетели – т.е. знаменията на времето – ние можем да разберем, че живеем в края на последното време. Този велик обрат в историята на човечеството, който идва от Бога, явно е съвсем близо.

В деня на Петдесятница Петър е виджал тези два пророчески дни, когато е поставил случилото се тогава изливане на Духа на основата на словото, казано чрез пророк Йоил (2:28-32): „Но това е казаното чрез пророк Иоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар…” (Деян. 2:16-17). В края на тези последни дни, след изтичането на двете хиляди години на спасителната история, той с абсолютна точност поставя деня Господен, който може да дойде едва тогава, когато свърши денят на спасението. „Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен” (Деян. 2:20). И според Малахия 4:5 денят Господен е велик и страшен.

Някои събития ще се случат в края на този двухиляден период, а другите – в началото на седмия ден, в деня Господен. Няма нито едно място в Библията, в което да се казва, че съботата, или неделята е „деня Господен”. Господния ден ще бъде великолепен за спасените (Фил. 1:6; Фил. 2:16), но ще бъде страшен за безбожните (Ис. 13:6-12). Така, както Бог след завършване на сътворението си е почивал на седмия ден, така ще бъде и със завършека на делото Му на спасение.

Времето на благодатта е означавано също и като „ден на спасение”, или „благоприятен ден” (Ис. 49:8; 2 Кор. 4:19), още и като „годината на благоволението Господне” (Ис. 61:2; Лука 4:19). Годината на благоволението, или „година на милостта” е известна още като „юбилейна година“, тоест юбилейна петдесета година, която в Стария Завет е била на всеки седем по седем години. Всеки човек, който е имал някакъв дълг, или е бил продаден като роб, в петдесетата година е възвръщал цялото си състояние и е бил освобождаван от робство (Лев. 25 гл.). В този велик ден на умилостивение се е свирило с тръба; и всеки, който е имал някакви дългове, е бил освобождаван от тях.

Когато е настанал всеобщия „ден на умилостивение” за цялото човечество, като звук на тръба се е разнесло евангелието, и всеки, който го чуе, ще бъде освободен. Епохата на благодатта е за всеки човек, независимо от това кога и къде е живял, и именно това е благоприятната Господна година, която нашия Господ нарича „благоприятна година”. Всеки, който в този период от време е повярвал на Бога и приел извършеното спасение, ще бъде освободен. „Днес се изпълни това Писание пред вас” (Лука 4:21). Това „днес” е дадения ни от Бога ден на благодатта (Евр. 4:7).

Петър е продължил да пише за тези последни два дни: „И всички пророци от Самуел и след него, които са говорили, и те са известили за тези дни“ (Деян. 3:24). Удивително е с каква точност Божиите мъже в Новия Завет са могли по откровение, което са получили, да опишат Божия спасителен план. „Ето, идват дни, когато ще сключа с Израел нов завет”. Този завет Бог е сключил в Христос на Голгота и е дал обещание на Израел: „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа с израелевия дом нов завет ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ” (Евр. 8:8,10).

Във връзка с епохата на Стария Завет, която в пророчески аспект е наричана още и „дни”, в Евр. 1:1 е написано: „Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците, в тези последни дни Той ни говори чрез Сина”. Края на дните на патриарсите е станал преход към началото на дните, в които Бог говори чрез Сина, и ни дава отговора. Този период от двете хиляди години се отнася за църквата, която ще бъде завършена в края на тази епоха. После ще бъде осъществен Божия план с Израел; това ще съвпадне с началото на седмия ден, точно преди започването на хилядолетното царство.

В книгата на Осия се казва следното: „Елате да се върнем при Господа; защото Той разкъса и Той ще ни изцели, порази и ще превърже раната ни. След два дни ще ни съживи, на третия ден ще ни въздигне; и ще живеем пред Него” (Осия 6:1-2).

От 70 г. след Хр., когато храма в Ерусалим е бил разрушен от римската армия, командвана от Титус, Израел е бил разпръснат по целия свят, както е пророкувал Мосей. Но Мойсей е пророкувал също и за тяхното завръщане (Втор. 4:27-28). А чрез пророка Еремия Господ ни казва следното: „Който разпръсна Израел, Той ще го събере и ще го опази както овчарят стадата си… И те ще дойдат и пеят върху височината на Сион. …защото Аз ще превърна жалеенето им в радост и ще ги утеша и ще ги развеселя след скръбта им” (Ерем. 31:10-13). В книгата на пророк Езекиел е дадена следната информация: „Аз ще взема израелтяните изсред народите, където са отишли, и като ги събера отвсякъде ще ги доведа в земята им” (37:21); а в 38 глава е уточнено и времето, в което това трябва да се случи: „…в последните години… това ще бъде в последните дни" (ст. 8 и 16).

В посочения текст от Осия се казва, че това ще стане след два дни, т.е. след две хиляди години, и че на третия ден Господ ще помогне на Израел, и те ще получат живот от Бога. Надеждата за Месията остава жива във вярващите израелтяни и до днес. Молитвата, с която те се молят при стената на плача, завършва с молба Месията да дойде и храма да бъде възобновен. И тогава ще прозвучи: „Нека познаем Господа, нека се стремим да Го познаваме; Той ще се появи сигурно както зората, и ще дойде при нас както дъждът, както пролетния дъжд, който напоява земята” (Осия 6:3).

От 1948 г. Израел отново съществува като държава, и това е Божие чудо. От гледна точка на спасителната история, Бог действа с Израел като цял народ и на неговата собствената земя, докато с другите народи Той действа извиквайки само отделните хора, които са повярвали. Във връзка със довършването на църквата от народите и спасението на Израел, Павел пише: „…частично закоравяване сполетя Израел, докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израел ще се спаси, както е писано…” (Римл. 11:25-26).

Същата мисъл е изказал и Яков пред църквата в Ерусалим: „Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име. Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано: След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния и ще съградя наново развалините ѝ…” (Деян. 15:14-16). Пророк Амос го е описал по следния начин: „В онзи ден ще въздигна падналата Давидова скиния…” (9:11). Софония е написал: „В онзи ден няма да бъдеш засрамен” (3:11). „В онзи ден ще направя Ерусалим тежък камък за всички племена… В онзи ден ще потърся да изтребя всичките народи, които идват против Ерусалим. И ще излея на Давидовия дом и на ерусалимските жители дух на благодат и на молитви; и те ще погледнат на Мен, когото прободоха…” (Зах. 12:3,9,10).

Факта, че израелският народ се завърна в своята родина доказва, че времето на благодатта наближава своя край, и чче времето, когато Бог ще се открие на евреите е наближило. Когато настане последния ден, Божието дело с Църквата трябва да бъде завършено. Така казва Господ: "Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен” (Мал. 4:5). Възможно ли е това обещание вече да се е изпълнило, а духовенство да не го е забелязало? В началото на времето на благодатта същото се е случило и с Йоан Кръстител.

Тъй като Йоан Кръстител е изпълнил първата част от стиха „да обърне сърцето на бащите към децата” (Лука 1:17), той е бил наречен Илия. Но от онова време са минали вече две хиляди години, а Господния ден все още не е настанал. Йоан е бил изпратен да приготви пътя за Господа (Мал. 3:1; Мат. 11:10; Марк 1:1-3). Когато на Иоан са задали въпроса: „Ти ли си Илия?”, а той е отговорил: „Не съм” (Йоан 1:21). Преди да завърши деня на благодатта и да започне деня на съда и гнева, Бог е обещал да изпрати мъж като пророк Илия. Този мъж има задачата да обърне сърцата на Божиите деца към сърцата на апостолските бащи (Мал. 4:6 б). Както тогава Илия е събрал децата на Израел на върха Кармил и е издигнал отново съборения олтар на Господа, като е взел точно 12 камъка според числото на израелевите племена, за да се получи отговора от Бога; точно така и Илия на сегашното време трябва отново да постави Църквата върху основата на учението на дванадесетте апостоли, за да може Бог да отговори на Словото Си и отново да изяви силата Си в Църквата. Този мъж няма да принадлежи към някаква деноминация; той трябва да бъде мъж, изпратен от Бога с пряко послание от Него към Божия народ.

В Мат. 17:11 Христос е потвърдил това служение, което тогава все още се е намирало в бъдещето: „А Той отговори: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко”. Д-р Скофийлд, както го правят и другите ценители на библейските пророчества, в превода си на Библията е написал относно Матей 17:10-11 следната забележка: „Христос потвърждава това странно и още неизпълнено пророчество от Малахия 4:5-6, че първо Илия ще дойде и ще възтанови всичко. И тук, както и в Малахия има разлика между това, което е било предсказано: това, което се е изпълнило в Йоан Кръстител и това, което предстои да се изпълни в Илия. Но Йоан Кръстител вече е дошъл, и неговото служение е било толкова мощно в духа и по сила на бъдещото служение на Илия (Лука 1:17), че с право е могло да се каже „Илия вече е дошъл”.

Този, който е приготвил пътя при първото идване на Христос е излязъл в духа и силата на Илия. А мъжа, който ще дойде преди второто Му идване трябва да подреди отново всичко според Библията, и да въстанови всичко, както е било в ранното християнство. Това, според Писанието, трябва да стане преди завръщането на Христос, защото е написано: „Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възтанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци” (Деян. 3:21).

Относно Господния ден Павел пише на Солунците: „…защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем”. Това означава, че тази голяма изненада ще дойде без особено предупреждение. Павел продължава да пише: „Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапна погибел като родилните болки на бременна жена и никак няма да я избегнат”. В никое друго време понятията „мир” и „безопасност” не са играли такава роля, както в днешно време. Политиците се стремят да осигурят на подтиснатите народи мир и безопасност. Но точно когато най-много ще се набляга на тези думи, и ще се издигат лозунгите „мир“ и „безопасност“, тогава ще се изпълни пророчеството. Това време вече е настанало. И на Изток и на Запад се налага идеята за разоръжаването и сигурноста на цяла Европа и целия свят.

Но за тези, които познават Библията, Господният ден няма да дойде неочаквано, защото те на основание на знаменията на времето виждат колко е напреднало развитието на нещата. „Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец” (1 Сол. 5:2-4).

Апостол Павел прави връзка със завръщането на Господ Исус Христос и нашето събиране с Него, и в тази връзка ни казва да не се тревожим „…като че ли вече е настанал денят на Господа” (2 Сол. 2:2 б). В тази глава, както и на други места са описани духовните знамения на последната епоха, която е наречена и „последно време”: „В последно време ще има присмиватели, които ще постъпват водени от своите нечестиви страсти…” (Юда 1:18).

Почти същите думи намираме във 2 Петр. 3:3: „Преди всичко знайте, че в последните дни ще дойдат присмиватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти”. В следващия стих апостола описва тези присмивачи, които не се присмиват просто така, а се присмиват на обещаното завръщане на Христос, като казват: „Къде е обещаното Му пришествие?”

Във 2 Тим. 3:1-9 ни е казано как ще изглеждат нещата в края на времето: „…в последните дни ще настанат тежки времена. Защото хората ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, богоненавистници, безсърдечни, неотстъпчиви, клеветници, невъздържани, свирепи, необичащи доброто, предатели, буйни, надути, повече обичащи удоволствията, отколкото Бога…”

Господ в общи линии е обяснил в какъв морален и духовен упадък ще се намира човечеството в тази епоха – също както е било в дните на Ной и в дните на Содом и Гомор (Лука 17 гл.). Във времето на Ной е имало голямо смешение на двете родословни линии на Сит и Каин, поради което Бог е взел решение да сложи край на всяка плът (Бит. 6 гл.). По същия начин в днешно време, като никога до сега, става най-голямото смешение на религиите.

Във 2 Тим. 4:1-5 има предупреждение да внимаваме за учения, които се отклоняват от Словото на истината. „Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение… и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните”. А в 1 Тим. 4:1-3 Божият Дух, а не апостола, ни предсказва духовното развитие: „А Духът изрично казва, че в по-късните времена [в други преводи: „в последните времена” – бел. на преводача] някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения, …които забраняват жененето и заповядват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се приемат с благодарение от онези, които вярват и познават истината”.

Апостол Петър също е писал за Господния ден, като го нарича и „Божия ден”. „А Господния ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило на нея ще изчезнат. И така… какви трябва да сте вие в свят живот и благочестие, като очаквате и копнеете за идването на Божия ден…” (2 Петр. 3:10-12).

Пророк Даниел непрекъснато се връща към темата за последното време. Във 2 глава, стих 28 се казва: „…Но има Бог на небесата, Който открива тайни и Той явява на цар Новуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни”. В 8 глава, стихове 17, 19 и 26 четем това, което му е било казано: „…Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена… Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време… запечатай видението, защото се отнася до далечни дни”.

Почти същите думи са били казани на пророка в последната глава: „А ти, Даниеле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето… Иди си, Даниеле, защото думите са затворени и запечатани до края на времето” (12:4,9). Днес, според това, което става в световната политика, ние можем да подредим и тази пророческа част от историята, според Писанието. Създаването на единна политическа и религиозна Европа в настоящото време, според Римския договор от 25 март 1957 г., е фактически обновлението на „Римската империя”. Развитието в средната Европа, което не може да бъде спряно, и всеобщата ситуация в света ясно показват, че живеем много близо до завръщането на Исус Христос и идващия след това ден Господен. Времето не само е близо, то е вече тук. В днешно време вече не е нужно да тълкуваме библейските пророчества, защото виждаме как те се изпълняват. Времето на благодатта, „спасителния ден” се приближава към своя край; каунтдауна (обратното броене) вече е започнал. Една епоха свършва, и следващата – последния ден – започва. След седмия ден, който е последното хилядолетие, времето ще премине във вечноста.