Големия брой библейски стихове по този въпрос са свидетелство за това, че става въпрос за много сериозно събитие. За съжаление много скоро след смърта на апостолите, завръщането на Исус Христос е започнало да се тълкува като духовно и това продължава и до наши дни. Хората умират, но духовете — не. Те преминават в хората от следващите генерации, и лъжливите учения продължават да се разпространяват.

Общоизвестна е теорията на една организация, която твърди, че Божието царство е било установено на земята през 1914 г. Учения, които посочват някакво определено време, в което трябва да се изпълни дадено библейско събитие, е имало както в миналото, така и днес. Разпространени са и под названието „Парусия на Христос”. Привържениците на това учение твърдят, че Христос вече е дошъл и присъства на земята като Съдия. При това идването на Христос е представено като духовно и се твърди, че това е особено „откровение”, което ще бъде получено само от една определена привилигирована група хора. Това се проповядва с голям ентусиазъм, така че хората не забелязват как ги отклоняват от истината и как им е открадната благословената надежда.

Колкото и набожно да звучат тези формулировки, те са лъжливи и са заблуда. Гръцката дума „парусия” означава „присъствие”, което предполага лична изява. „Парусия” означава „присъстваща субстанция” (същност, личност). Когато президента на США влезе в Белия дом, това е парусия. Парусията не е някаква фантазия; тя е израз на видимото, телесно присъствие на дадената личност. Не може да съществува парусия на Христос, без Той да се е появил лично. Такова учение меко казано е безмислица. Така, както е било реално личното Му присъствие при първото Негово идване (епифания), така ще бъде реално и личното Му телесно присъствие (парусия) и при повторното Му идване. Учението за парусията на Христос, без Неговото видимо присъствие е лишено от всякаква разумна и главно библейска основа.

Както самото завръщане на Исус Христос, така и отнасящите се към него събития не са някакви предположения. Те са реална действителност. Павел е писал: „Една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се променим…" (1 Кор. 15:51). В Матей 17:2 ние можем да прочетем каква ще бъде тази промяна: „И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината".

Така Го е видял и Иоан на остров Патмос: „…а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, а очите Му – като огнен пламък” (Откр. 1:12-18).

В промяната е включено също и това, че „това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:53).

Когато всичко бъде завършено, няма да има повече никакво несъвършенство, няма да има стареене, а само вечна младост. В Иов 33:23-28 е описано завръщането на човека във възраста на вечната младост. Там се говори за Посредника и за примирението. Описано е в какво състояние ще се намират след прославянето онези, които са примирени с Бога. Те са в разцвета на младоста си: „тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете; той се връща в дните на младоста си” (Иов 33:25). А това ще се случи: „в един миг; докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51,52).

Тази промяна не се отнася само за тези, които ще са още живи на земята, когато дойде Исус Христос, но и за тези, които са починали с тази жива надежда. Иов е изказал своята вяра във възкресението по следния начин: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; и като изттлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога” (Иов 19:25,26).

При завръщането на Господа починалите в Христос ще получат възкресено тяло, както е писано: „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление,възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло” (1 Кор. 15:42-44).

„Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него” (1 Сол. 4:14). Всеки, който поучава, че Исус вече е дошъл, ще трябва да даде обяснение къде са починалите, които Той е довел със Себе Си. Този, който твърди такова нещо, дава предимство на живите пред починалите, с което влиза в противоречие с Писанието, което ясно казва: „Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Защото сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно в облаците да посрещнем Господа във въздуха…" (1 Сол. 4:15-17а).

Тук виждаме съвсем ясно, че Господ няма да слезе на земята, а победителите – както починалите в Христос, така и тези, които са в Него и са още живи на земята – в своето променено състояние ще се срещнат с Господа във въздуха, „…и така ще бъдем винаги с Господа” (1 Сол. 4:17 б).

Според обещанието Си, през целия период на милоста, Господ в Духа присъства в тези, които са Негови. Той е там, където двама, или трима се събират в Неговото име. В дните на Петдесятница Той е слязъл долу и оттогава пребивава във вярващите (Иоан 14:18). „И като ни възкреси заедно с Него, сложи ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса” (Ефес. 2:6).

Истинските вярващи са само пришълци и чужденци на тази земя, но същевременно „са съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефес. 2:19).

При завръщането на Христос всички, които Му принадлежат, дали вече починали, или още живеещи на земята, ще бъдат променени чрез съживяващата сила на възкресението и ще преминат от смъртност към безсмъртие след като бъдат взети горе при Него. Това се отнася до всички, които още от времето на първото идване на Христос искренно са вярвали на Божието Слово и са живели това, което им е било проповядвано и за които Исус Христос е бил жива надежда. Павел го е казал така: „…които са обикнали Неговото явяване” (2 Тим. 4:8 б).

През цялото време на седемте периода на църквата (Откр. 2 и 3 гл.) винаги е имало хора, които са слушали какво говори Духът на църквата и са очаквали завръщането на Христос. Те са се поздравявали с поздрава „Мараната” и от сърце са се молили „Ела, Господи Исусе". Те не са в грешка и няма да останат разочаровани. Те са ни изпреварили и сега трябва да изчакат, докато бъде изпълнена цялата бройка. Сега, в края на времето се осъществява пълното обединяване на Младоженеца-Слово с Невястата-Слово, така че Духът и Невястата изповядват едно и също (Откр. 22:17).

Според Матей 27:51-53, избраните, които са живяли във времето на Стария Завет, са били възкресени заедно с Христос. „Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас, защото за нас Бог промисли нещо по-добро” (Евр. 11:39,40). Те сега чакат в рая, докато настъпи часът на завършека на всичко, и заедно със светиите на Новия Завет ще вземат участие в сватбеното тържество. Това е имал предвид нашия Господ, когато казал: „Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство” (Мат. 8:11).

Големия брой библейски стихове по този въпрос са свидетелство за това, че става въпрос за много сериозно събитие. За съжаление много скоро след смърта на апостолите, завръщането на Исус Христос е започнало да се тълкува като духовно и това продължава и до наши дни. Хората умират, но духовете — не. Те преминават в хората от следващите генерации, и лъжливите учения продължават да се разпространяват.

Общоизвестна е теорията на една организация, която твърди, че Божието царство е било установено на земята през 1914 г. Учения, които посочват някакво определено време, в което трябва да се изпълни дадено библейско събитие, е имало както в миналото, така и днес. Разпространени са и под названието „Парусия на Христос”. Привържениците на това учение твърдят, че Христос вече е дошъл и присъства на земята като Съдия. При това идването на Христос е представено като духовно и се твърди, че това е особено „откровение”, което ще бъде получено само от една определена привилигирована група хора. Това се проповядва с голям ентусиазъм, така че хората не забелязват как ги отклоняват от истината и как им е открадната благословената надежда.

Колкото и набожно да звучат тези формулировки, те са лъжливи и са заблуда. Гръцката дума „парусия” означава „присъствие”, което предполага лична изява. „Парусия” означава „присъстваща субстанция” (същност, личност). Когато президента на США влезе в Белия дом, това е парусия. Парусията не е някаква фантазия; тя е израз на видимото, телесно присъствие на дадената личност. Не може да съществува парусия на Христос, без Той да се е появил лично. Такова учение меко казано е безмислица. Така, както е било реално личното Му присъствие при първото Негово идване (епифания), така ще бъде реално и личното Му телесно присъствие (парусия) и при повторното Му идване. Учението за парусията на Христос, без Неговото видимо присъствие е лишено от всякаква разумна и главно библейска основа.

Както самото завръщане на Исус Христос, така и отнасящите се към него събития не са някакви предположения. Те са реална действителност. Павел е писал: „Една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се променим…" (1 Кор. 15:51). В Матей 17:2 ние можем да прочетем каква ще бъде тази промяна: „И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината".

Така Го е видял и Иоан на остров Патмос: „…а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, а очите Му – като огнен пламък” (Откр. 1:12-18).

В промяната е включено също и това, че „това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие” (1 Кор. 15:53).

Когато всичко бъде завършено, няма да има повече никакво несъвършенство, няма да има стареене, а само вечна младост. В Иов 33:23-28 е описано завръщането на човека във възраста на вечната младост. Там се говори за Посредника и за примирението. Описано е в какво състояние ще се намират след прославянето онези, които са примирени с Бога. Те са в разцвета на младоста си: „тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете; той се връща в дните на младоста си” (Иов 33:25). А това ще се случи: „в един миг; докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим” (1 Кор. 15:51,52).

Тази промяна не се отнася само за тези, които ще са още живи на земята, когато дойде Исус Христос, но и за тези, които са починали с тази жива надежда. Иов е изказал своята вяра във възкресението по следния начин: „Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята; и като изттлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога” (Иов 19:25,26).

При завръщането на Господа починалите в Христос ще получат възкресено тяло, както е писано: „Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление,възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло” (1 Кор. 15:42-44).

„Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него” (1 Сол. 4:14). Всеки, който поучава, че Исус вече е дошъл, ще трябва да даде обяснение къде са починалите, които Той е довел със Себе Си. Този, който твърди такова нещо, дава предимство на живите пред починалите, с което влиза в противоречие с Писанието, което ясно казва: „Защото това ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето пришествие, няма да изпреварим починалите. Защото сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно в облаците да посрещнем Господа във въздуха…" (1 Сол. 4:15-17а).

Тук виждаме съвсем ясно, че Господ няма да слезе на земята, а победителите – както починалите в Христос, така и тези, които са в Него и са още живи на земята – в своето променено състояние ще се срещнат с Господа във въздуха, „…и така ще бъдем винаги с Господа” (1 Сол. 4:17 б).

Според обещанието Си, през целия период на милоста, Господ в Духа присъства в тези, които са Негови. Той е там, където двама, или трима се събират в Неговото име. В дните на Петдесятница Той е слязъл долу и оттогава пребивава във вярващите (Иоан 14:18). „И като ни възкреси заедно с Него, сложи ни да седим с Него в небесни места в Христа Исуса” (Ефес. 2:6).

Истинските вярващи са само пришълци и чужденци на тази земя, но същевременно „са съграждани на светиите и членове на Божието семейство” (Ефес. 2:19).

При завръщането на Христос всички, които Му принадлежат, дали вече починали, или още живеещи на земята, ще бъдат променени чрез съживяващата сила на възкресението и ще преминат от смъртност към безсмъртие след като бъдат взети горе при Него. Това се отнася до всички, които още от времето на първото идване на Христос искренно са вярвали на Божието Слово и са живели това, което им е било проповядвано и за които Исус Христос е бил жива надежда. Павел го е казал така: „…които са обикнали Неговото явяване” (2 Тим. 4:8 б).

През цялото време на седемте периода на църквата (Откр. 2 и 3 гл.) винаги е имало хора, които са слушали какво говори Духът на църквата и са очаквали завръщането на Христос. Те са се поздравявали с поздрава „Мараната” и от сърце са се молили „Ела, Господи Исусе". Те не са в грешка и няма да останат разочаровани. Те са ни изпреварили и сега трябва да изчакат, докато бъде изпълнена цялата бройка. Сега, в края на времето се осъществява пълното обединяване на Младоженеца-Слово с Невястата-Слово, така че Духът и Невястата изповядват едно и също (Откр. 22:17).

Според Матей 27:51-53, избраните, които са живяли във времето на Стария Завет, са били възкресени заедно с Христос. „Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас, защото за нас Бог промисли нещо по-добро” (Евр. 11:39,40). Те сега чакат в рая, докато настъпи часът на завършека на всичко, и заедно със светиите на Новия Завет ще вземат участие в сватбеното тържество. Това е имал предвид нашия Господ, когато казал: „Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство” (Мат. 8:11).