Още от детството си този човек е придружен със свръхестествено присъствие на Бога. Такива мъже наистина е имало, които са били от раждането си определени за особенно поръчение, към коите се отнасял и Уилям Бранхам. Те не наричали себе си пророци, но чрез небесното призвание от Самият Бог са били поставени на служение. Още от момченце Уилям Бранхам имал видения за събития, които всички се е сбъднали. Виденията често се изпълняват не е веднага, а след определен брой години.

Когато той е бил на седем години, чул глас, който идвал от вихър в кроната на едно дърво, въпреки че наоколо е било безветреното. Гласът е казал: "Никога не пуши, не пий (алкохол), по никакъв начин не осквернявай тялото си, защото трябва да извършиш дело за Мен, когато ще пораснеш". В юношеските му години приятелите му го подтиквали и многократно настоявали той да пие и да пуше. Те са го наричали страхливец, но той не е би бил такъв, тъй като е бил боксьор, а те не са страхливци. При всяко опитване да пие или пуши, той чувал същия шум (вихър от върха на дървото) и същия глас да не го прави. Така той е бил упазен. Илия преживял силен вятър, преди Господ да е говорил с него близо до планината Хорив (3 Царе 19 гл.). Йов е чул гласа на Бога директно от бурята (Йов 38:1). «Той прави с Ангелите Си силни ветрове бури…» (Евр. 1:7 — дословен превод от немската Библия). Това е действително и днес.

Уилям Бранхам е бил още млад човек, когато бил ръкоположен в баптистката църква от д-р Дейвис Рой. След това той започва да служи във всичките деноминации, тъй като знаел, че е дължен на всички да проповядва истината.

През юни 1933 г. са случили някои събития с важно значение. В края на поредица от събрания на първата му евангелизация, в неделя на 11 юни 1933 г. бе богослужение на реката Охайо за водно кръщение по образец на първите християни. Няколко стотин новоповярвали са приели кръщение по вяра. Когато младия проповедник се подготвял да кръщава седемнадесетият човек и се молил: "Отче, както аз го кръщавам с вода, така и Ти го кръсти със Свети Дух", в този момент се случило следното: от Небето се спуснала Светлина като звезда, и застанала над него. Гласът от тази Светлина е казал: "Както Йоан Кръстител е бил изпратен преди първото пришествие на Христос, така и ти ще бъдеш изпратен с послание, което ще предиде второто пришествие на Христос". През април 1966 г. на едно събиране в САЩ аз лично срещнах около дванадесет човека, които са присътсвали там на онова събитието през юни 1933 година.

Реакцията на група от около четири хиляди души, присъстващи там е била различна. Едните се молели, другите припаднали, третите питали какво това означава, а някои не са придали значение на събитието. За това изключително събитие съобщили медиите, особено "Асошиейтед Прес" в САЩ и Канада. Последващите събития, които преживял Уилям Бранхам, особено седем видения през 1933 г. относно развитие на световните събития до края, допринесли за факта, че други проповедници са отдалечили от него все по надалеч. Дори и онези, които са били близо до него, се съгласявали, че това е ставало в библейските времена, но отричали че може да става подобно в сегашното време.

Когато на този млад Божи мъж е му било казано, че ще бъде пратен в различни страни и ще се моли за царе и правители, тогава д-р Рой Дейвис му казал: "Били, кой ще те слуша? Имаш само малко училищно образование!.. Ти ще проповядваш в църквата на стълбите и празни столове. Хората няма да идват за да те слушат". Отговорът е бил прост и скромен: "…ако Бог ме праща, то Той ще изпрати и хора, на които да проповядвам…

На 7 май 1946 г. Уилям Бранхам наистина е получил небесно посещение. В Стария и Новия завет намираме много съобщения за особени случаи, когато явявали се ангели: от Авраам до Даниил, и от Захария до Мария. На Витлеемското поле се появило многобройно небесно войнство, и Ангелът възвестил най-голямата Вест на всички времена – Вестта за раждането на Спасителя. Павел, също и Йоан, който бил заточен на остров Патмос, свидетелстват за това. В Евр. 1:14 четем за ангелите: „Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасе-ние?“

Вечерта на 7 май 1946 г. Уилям Бранхам е бил в едно помещение, където е прекарал известно време в молитва и четене на Библията. Внезапно, около 23.00 часа Светлина влязла отгоре в помещението, и все повече се е увеличавала. Ще дадем място на личното му съобщение: "…Когато вдигнах очите си, там беше голяма звезда. Но тя не беше с пет зъба, а изглеждаше като огнено кълбо, което светеше отгоре на пода. Тогава чух стъпки на идващия. Аз още повече се уплаших, защото знаех че няма друг човек, който да е дошъл тук, с изключение на мен. В тази Светлина видях мъж, който се приближи към мен така естествено, както вие идвате до мен. Мъжа имаше на поглед около 85 кг, и беше облечен в бяло. Той имаше гладко лице, без никаква брада, бил е с тъмна коса, дълга до раменете. Лицето му е по-скоро смугло, и неговия вид е бил много приятен. Той се приближи, ние се срещнахме с очите. Той видя страха ми и каза: "Не бой се. Аз съм изпратен от Всемогъщия Бог за да ти кажа, че необикновения ти живот, и предизвикващи неразбиране твоите пътищата посочват на това, че Бог те е изпратил към народите на света с дарба божествено изцеление. Ако си наистина честен и ще достигнеш това, че хората ще ти вярват, пред молитвата ти няма да устои никакво заболяване, дори и рак". Невъзможно е с думи да изразя това, което чувствах тогава“.

"Не бой се" употреби Ангелът и към Даниел, Захария и Мария. Същото го правел и нашия Господ. Той често е казвал: "Не бой се".

Ангелът е продължил да казва на Бранхам: "Както на пророк Мойсей са били дадени два знамения (Изх. 4 гл.), също така и на теб ще се дадат два знамения. Ако те (хората) не повярват на първото знамение, тогава ще повярват на второто". Почти същите думи намираме в Изход. 4:8: „ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение“. Мъже с особено призвание са получавали и особенни знаци (знамения) за да се покаже на хората че тук говори и действа Самият Бог.

После ангелът му е обяснил за първото знамение. След проповедта и молитвата той трябва да се моли за всички, които желаят да посветят живота си на Господ, и по-късно за болните. Първото знамение състои в това, че когато той взема ръката на „пациента“ в ръката си, то буквално ще може да види неговите страдания и болести на гърба на ръката на „пациента“ по външното ѝ изглеждане. След това трябва да последва молитва за изцеление. «Пациента» ще може да наблюдава промените на гърба на ръката си. Признакът на болестта трябва да изчезне пред очите на страдащия, само ако молитвата е чута и Бог е извършил изцеление. Тези думи на ангела бяха потвърдени хиляди и хиляди пъти, особено през 1946-1949 г.. Мнозинство на изцелени чрез Божието чудо са го усетили върху тялото си, видяли са какво се случвало пред тях; дори мнозина се викали с глас, виждайки необикновенни чудеса.

След това ангела е обяснил използването на втория дар, позовавайки се на значителен брой пасажи от Писанието. Той е посочил служението на нашия Господ, и особено обяснил Йоан 5:19-20, че Той, Човешкия Син, е действал като Пророк и виждал във видения това, което Бог искал да направи. «Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам…» Според това слово Човешкият Син в служението Си вършел само това, което му е било показвано. В Йоан 1 гл. ангела е казал това, което Исус е казал на Петър и Натанаил. Когато Андрей е довел брата си Симон при Исус, четем: «Той се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър)». Никога преди Той не е виждал Петър, а е знаел името му и името на баща му. Подобното е било и с Натанаил, когото Филип доведе при Господ: «Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. ...Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата». Всичките може да прочетат реакцията и удивлението на Натанаил след тези думи.

Ангела по-нататък посочва разговорът на Господа със самарянката до кладенеца. Според показаното му откровение Той ѝ казва: «…защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж…» (Йоан 4:18). На края на разговора жената е казала: «Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко» (Йоан 4:25). Исус ѝ отговори: «Аз, Който говоря с тебе, съм Месията». Ангела му посочил още и за други места в Писанието за подобни неща, чрез които е било проявено пророческото служение на Човешкия Син. Точно в това съгрешавали фарисеите, без да разберат служението те казвали: «В Него е веелзевул» и т.н. Човешкия Син като пророк е разпознавал мисли и мотиви на човешките сърца, и именно това не е било подходящо за особено духовните водачи по онова време. Така духовете са били откривани и разпознавани. Господ Бог е казал на Мойсей: «Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам» (Втор. 18:18, Деян. 3:22-23).

Ангелът по-нататък му е обяснил какво е «знамение на Месията», което е било през онова време при евреите и самаряните, и което се повтаря в сегашното време в църквата от езическите народи. Почти на всичките богослужения на изцеление Уилям Бранхам е посочвал същите библейски места, които Ангела му обяснил. Втората дарба състои в това, че по времето на молитва за болния му е било показано във видение от коя страна е дошъл болният, от кой град е, името му, кой е той, какво е заболяването му или каква има нужда. Всичко това е ставало така, както е станало в пророческото служение на Човешкия Син. Аз лично това често съм го виждал и чувал на Богослуженията, и съм бил много учуден, когато този Божи мъж на 3 декември 1962 г. ми каза точно това, което ми каза Господ на 2 Април 1962 г. преди изгрева на слънцето тук в Крефелд, когато ме призова и даде поръчение. Тук не се говорят измислици, тук се свидетелства за Всемогъщия Бог, че Исус Христос в нашето поколение чрез пророческо служение Се прояви като Човешки Син по същия начин, както по времето когато Той ходеше по земята.

Още от детството си този човек е придружен със свръхестествено присъствие на Бога. Такива мъже наистина е имало, които са били от раждането си определени за особенно поръчение, към коите се отнасял и Уилям Бранхам. Те не наричали себе си пророци, но чрез небесното призвание от Самият Бог са били поставени на служение. Още от момченце Уилям Бранхам имал видения за събития, които всички се е сбъднали. Виденията често се изпълняват не е веднага, а след определен брой години.

Когато той е бил на седем години, чул глас, който идвал от вихър в кроната на едно дърво, въпреки че наоколо е било безветреното. Гласът е казал: "Никога не пуши, не пий (алкохол), по никакъв начин не осквернявай тялото си, защото трябва да извършиш дело за Мен, когато ще пораснеш". В юношеските му години приятелите му го подтиквали и многократно настоявали той да пие и да пуше. Те са го наричали страхливец, но той не е би бил такъв, тъй като е бил боксьор, а те не са страхливци. При всяко опитване да пие или пуши, той чувал същия шум (вихър от върха на дървото) и същия глас да не го прави. Така той е бил упазен. Илия преживял силен вятър, преди Господ да е говорил с него близо до планината Хорив (3 Царе 19 гл.). Йов е чул гласа на Бога директно от бурята (Йов 38:1). «Той прави с Ангелите Си силни ветрове бури…» (Евр. 1:7 — дословен превод от немската Библия). Това е действително и днес.

Уилям Бранхам е бил още млад човек, когато бил ръкоположен в баптистката църква от д-р Дейвис Рой. След това той започва да служи във всичките деноминации, тъй като знаел, че е дължен на всички да проповядва истината.

През юни 1933 г. са случили някои събития с важно значение. В края на поредица от събрания на първата му евангелизация, в неделя на 11 юни 1933 г. бе богослужение на реката Охайо за водно кръщение по образец на първите християни. Няколко стотин новоповярвали са приели кръщение по вяра. Когато младия проповедник се подготвял да кръщава седемнадесетият човек и се молил: "Отче, както аз го кръщавам с вода, така и Ти го кръсти със Свети Дух", в този момент се случило следното: от Небето се спуснала Светлина като звезда, и застанала над него. Гласът от тази Светлина е казал: "Както Йоан Кръстител е бил изпратен преди първото пришествие на Христос, така и ти ще бъдеш изпратен с послание, което ще предиде второто пришествие на Христос". През април 1966 г. на едно събиране в САЩ аз лично срещнах около дванадесет човека, които са присътсвали там на онова събитието през юни 1933 година.

Реакцията на група от около четири хиляди души, присъстващи там е била различна. Едните се молели, другите припаднали, третите питали какво това означава, а някои не са придали значение на събитието. За това изключително събитие съобщили медиите, особено "Асошиейтед Прес" в САЩ и Канада. Последващите събития, които преживял Уилям Бранхам, особено седем видения през 1933 г. относно развитие на световните събития до края, допринесли за факта, че други проповедници са отдалечили от него все по надалеч. Дори и онези, които са били близо до него, се съгласявали, че това е ставало в библейските времена, но отричали че може да става подобно в сегашното време.

Когато на този млад Божи мъж е му било казано, че ще бъде пратен в различни страни и ще се моли за царе и правители, тогава д-р Рой Дейвис му казал: "Били, кой ще те слуша? Имаш само малко училищно образование!.. Ти ще проповядваш в църквата на стълбите и празни столове. Хората няма да идват за да те слушат". Отговорът е бил прост и скромен: "…ако Бог ме праща, то Той ще изпрати и хора, на които да проповядвам…

На 7 май 1946 г. Уилям Бранхам наистина е получил небесно посещение. В Стария и Новия завет намираме много съобщения за особени случаи, когато явявали се ангели: от Авраам до Даниил, и от Захария до Мария. На Витлеемското поле се появило многобройно небесно войнство, и Ангелът възвестил най-голямата Вест на всички времена – Вестта за раждането на Спасителя. Павел, също и Йоан, който бил заточен на остров Патмос, свидетелстват за това. В Евр. 1:14 четем за ангелите: „Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасе-ние?“

Вечерта на 7 май 1946 г. Уилям Бранхам е бил в едно помещение, където е прекарал известно време в молитва и четене на Библията. Внезапно, около 23.00 часа Светлина влязла отгоре в помещението, и все повече се е увеличавала. Ще дадем място на личното му съобщение: "…Когато вдигнах очите си, там беше голяма звезда. Но тя не беше с пет зъба, а изглеждаше като огнено кълбо, което светеше отгоре на пода. Тогава чух стъпки на идващия. Аз още повече се уплаших, защото знаех че няма друг човек, който да е дошъл тук, с изключение на мен. В тази Светлина видях мъж, който се приближи към мен така естествено, както вие идвате до мен. Мъжа имаше на поглед около 85 кг, и беше облечен в бяло. Той имаше гладко лице, без никаква брада, бил е с тъмна коса, дълга до раменете. Лицето му е по-скоро смугло, и неговия вид е бил много приятен. Той се приближи, ние се срещнахме с очите. Той видя страха ми и каза: "Не бой се. Аз съм изпратен от Всемогъщия Бог за да ти кажа, че необикновения ти живот, и предизвикващи неразбиране твоите пътищата посочват на това, че Бог те е изпратил към народите на света с дарба божествено изцеление. Ако си наистина честен и ще достигнеш това, че хората ще ти вярват, пред молитвата ти няма да устои никакво заболяване, дори и рак". Невъзможно е с думи да изразя това, което чувствах тогава“.

"Не бой се" употреби Ангелът и към Даниел, Захария и Мария. Същото го правел и нашия Господ. Той често е казвал: "Не бой се".

Ангелът е продължил да казва на Бранхам: "Както на пророк Мойсей са били дадени два знамения (Изх. 4 гл.), също така и на теб ще се дадат два знамения. Ако те (хората) не повярват на първото знамение, тогава ще повярват на второто". Почти същите думи намираме в Изход. 4:8: „ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, поради гласа на второто знамение“. Мъже с особено призвание са получавали и особенни знаци (знамения) за да се покаже на хората че тук говори и действа Самият Бог.

После ангелът му е обяснил за първото знамение. След проповедта и молитвата той трябва да се моли за всички, които желаят да посветят живота си на Господ, и по-късно за болните. Първото знамение състои в това, че когато той взема ръката на „пациента“ в ръката си, то буквално ще може да види неговите страдания и болести на гърба на ръката на „пациента“ по външното ѝ изглеждане. След това трябва да последва молитва за изцеление. «Пациента» ще може да наблюдава промените на гърба на ръката си. Признакът на болестта трябва да изчезне пред очите на страдащия, само ако молитвата е чута и Бог е извършил изцеление. Тези думи на ангела бяха потвърдени хиляди и хиляди пъти, особено през 1946-1949 г.. Мнозинство на изцелени чрез Божието чудо са го усетили върху тялото си, видяли са какво се случвало пред тях; дори мнозина се викали с глас, виждайки необикновенни чудеса.

След това ангела е обяснил използването на втория дар, позовавайки се на значителен брой пасажи от Писанието. Той е посочил служението на нашия Господ, и особено обяснил Йоан 5:19-20, че Той, Човешкия Син, е действал като Пророк и виждал във видения това, което Бог искал да направи. «Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши. Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам…» Според това слово Човешкият Син в служението Си вършел само това, което му е било показвано. В Йоан 1 гл. ангела е казал това, което Исус е казал на Петър и Натанаил. Когато Андрей е довел брата си Симон при Исус, четем: «Той се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа (което значи Петър)». Никога преди Той не е виждал Петър, а е знаел името му и името на баща му. Подобното е било и с Натанаил, когото Филип доведе при Господ: «Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. ...Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата». Всичките може да прочетат реакцията и удивлението на Натанаил след тези думи.

Ангела по-нататък посочва разговорът на Господа със самарянката до кладенеца. Според показаното му откровение Той ѝ казва: «…защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж…» (Йоан 4:18). На края на разговора жената е казала: «Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко» (Йоан 4:25). Исус ѝ отговори: «Аз, Който говоря с тебе, съм Месията». Ангела му посочил още и за други места в Писанието за подобни неща, чрез които е било проявено пророческото служение на Човешкия Син. Точно в това съгрешавали фарисеите, без да разберат служението те казвали: «В Него е веелзевул» и т.н. Човешкия Син като пророк е разпознавал мисли и мотиви на човешките сърца, и именно това не е било подходящо за особено духовните водачи по онова време. Така духовете са били откривани и разпознавани. Господ Бог е казал на Мойсей: «Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам» (Втор. 18:18, Деян. 3:22-23).

Ангелът по-нататък му е обяснил какво е «знамение на Месията», което е било през онова време при евреите и самаряните, и което се повтаря в сегашното време в църквата от езическите народи. Почти на всичките богослужения на изцеление Уилям Бранхам е посочвал същите библейски места, които Ангела му обяснил. Втората дарба състои в това, че по времето на молитва за болния му е било показано във видение от коя страна е дошъл болният, от кой град е, името му, кой е той, какво е заболяването му или каква има нужда. Всичко това е ставало така, както е станало в пророческото служение на Човешкия Син. Аз лично това често съм го виждал и чувал на Богослуженията, и съм бил много учуден, когато този Божи мъж на 3 декември 1962 г. ми каза точно това, което ми каза Господ на 2 Април 1962 г. преди изгрева на слънцето тук в Крефелд, когато ме призова и даде поръчение. Тук не се говорят измислици, тук се свидетелства за Всемогъщия Бог, че Исус Христос в нашето поколение чрез пророческо служение Се прояви като Човешки Син по същия начин, както по времето когато Той ходеше по земята.