КЛЮЧОВЕТЕ

Думите „Ще ти дам ключовете от Небесното Царство…”, с които Господ се е обърнал към Петър, са пряко свързани с неговото призвание и мисия. В деня на Петдесятница, когато първата църква е била събрана, Петър е излязъл като глашатай на Бога. Изпълнен със Святия Дух той е изложил с немного думи основните истини на спасението. Те остават задължителни за всички новозаветни вярващи през всички времена.

Ключът символизира достъп до определен обект. Когато някой има ключ от дворец, от къща, или от автомобил,той му осигурява достъп към тях; отварят се заключените врати и човека може да влезе. Ако някой има ключ от Небесното Царство, за него се отваря Царството на Бога с всички съкровища, с всички обещания и дарове. Такъв човек има свободен достъп до всичко, което Бог е приготвил. С това, което Господ е казал на Петър, Той е искал по особен начин да подчертае именно този факт.

В началото божественото пълномощие пророчески се е отнасяло за нашия Господ (Ис. 22:22). Но по-късно Той е дал тази власт на Своите служители, които поименно е призовал в служение.

Словото от Мат. 18:18 е било извадено от контекста. Там Господ не говори само на Петър, а говори на цялата църква. Затова там Той е употребил множествено число. „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небесата и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” Къде се е чуло за свещенослужители, които са в състояние сами да вържат силата на сатана, да изгонват бесове и да освобождават вързаните? Всеки може да носи на кръста си вързан ключ, но въпроса е кой притежава божествената власт? Следващия стих също свидетелства за това, че Господ се обръща към цялата църква. В него се казва: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.” (стих 19). Как се е стигнало до там, че този 18ти стих го свързват само с духовенството и по-точно с оределен сан, остава загадка. Та нали тялото на Господа се състои от вярващите, и те всички са равни пред Бога. Павел е писал на църквата в Рим: „Защото както имаме много части в едно тяло, а не всички части имат едно и също предназначение, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа и всеки от нас сме части един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни милост…” (Рим. 12:4-6). В първото посланието до Коринтяните в 12 глава от 4 стих, Павел развива тази мисъл още по-подробно: „Дарбите са различни, но Духът е същият.” С това той обяснява, че ние като части от тялото на Господа сме свързани чрез Святия Дух. Започвайки от стих 7 той казва: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.” Това е духовния опит. И след това изброява тези девет дара на Духа, които са дадени на членовете на тялото Христово. „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно” (стих 11).

КЛЮЧОВЕТЕ

Думите „Ще ти дам ключовете от Небесното Царство…”, с които Господ се е обърнал към Петър, са пряко свързани с неговото призвание и мисия. В деня на Петдесятница, когато първата църква е била събрана, Петър е излязъл като глашатай на Бога. Изпълнен със Святия Дух той е изложил с немного думи основните истини на спасението. Те остават задължителни за всички новозаветни вярващи през всички времена.

Ключът символизира достъп до определен обект. Когато някой има ключ от дворец, от къща, или от автомобил,той му осигурява достъп към тях; отварят се заключените врати и човека може да влезе. Ако някой има ключ от Небесното Царство, за него се отваря Царството на Бога с всички съкровища, с всички обещания и дарове. Такъв човек има свободен достъп до всичко, което Бог е приготвил. С това, което Господ е казал на Петър, Той е искал по особен начин да подчертае именно този факт.

В началото божественото пълномощие пророчески се е отнасяло за нашия Господ (Ис. 22:22). Но по-късно Той е дал тази власт на Своите служители, които поименно е призовал в служение.

Словото от Мат. 18:18 е било извадено от контекста. Там Господ не говори само на Петър, а говори на цялата църква. Затова там Той е употребил множествено число. „Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небесата и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.” Къде се е чуло за свещенослужители, които са в състояние сами да вържат силата на сатана, да изгонват бесове и да освобождават вързаните? Всеки може да носи на кръста си вързан ключ, но въпроса е кой притежава божествената власт? Следващия стих също свидетелства за това, че Господ се обръща към цялата църква. В него се казва: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.” (стих 19). Как се е стигнало до там, че този 18ти стих го свързват само с духовенството и по-точно с оределен сан, остава загадка. Та нали тялото на Господа се състои от вярващите, и те всички са равни пред Бога. Павел е писал на църквата в Рим: „Защото както имаме много части в едно тяло, а не всички части имат едно и също предназначение, така и ние мнозината сме едно тяло в Христа и всеки от нас сме части един на друг. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни милост…” (Рим. 12:4-6). В първото посланието до Коринтяните в 12 глава от 4 стих, Павел развива тази мисъл още по-подробно: „Дарбите са различни, но Духът е същият.” С това той обяснява, че ние като части от тялото на Господа сме свързани чрез Святия Дух. Започвайки от стих 7 той казва: „А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.” Това е духовния опит. И след това изброява тези девет дара на Духа, които са дадени на членовете на тялото Христово. „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно” (стих 11).