НЕДОРАЗУМЕНИЕ

Ако четем внимателно Матей 16:18, ще видим, че там не е написано: „Ти си Петър и на теб ще съградя Моята църква”, а: „…ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква”. Недопустимо е да се използва един единствен стих и да му се дава своеволно тълкувание. За да имаме яснота, трябва винаги да четем пълния текст. Както в Стария, така и в Новия Завет често се говори за Господа като за скала, но това сравнение никога не е използвано за човек. Петър току що е бил получил откровението за Христос, и само няколко минути по-късно е трябвало да признае своята негодност и вина. Само няколко стиха по-надолу Господ казва на същия този Петър: „Махни се зад Мен, сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките» (Мат. 16:23).

Тези думи би трябвало да заставят онези, които дръзнат да внасят в Божието Слово свои съждения, сериозно да се замислят. Всичко, което не съответства на Писанието произхожда от лъжливо вдъхновение. Това, което Господ е казал на Петър тогава, който без всякакво съмнение в онзи момент не е мислел за божествените неща, а за човешките – същите думи Той ги казва и днес на всеки, който е под лъжливо вдъхновение. В духовната сфера значение има не това, дали говорим приятни и убедителни неща, а дали говорим вечните мисли на Бога,които Той е изразил ясно в Своето Слово. Съществуват само два източника на вдъхновение. Човек може да черпи или от единия, или от другия.

Сатана е започнал общението си с първия човек в Едемската градина с това, че е дал на Словото свое собствено тълкувание. Първо Ева се е вслушала в това тълкувание, а след това Адам се е вслушал в Ева. Така са започнали всички бедствия на земята. На всички трябва да бъде пределно ясно, че сатана никога няма да излезе с някаква своя прокламация и с нещо, което не е свързано с Божието Слово. Това много би биело на очи. Той винаги използва Божието Слово, но го предава изопачено. И когато човек повярва, че става въпрос за Божие дело, тогава сатана може да го излъже. Затова и всичко, което той е говорил в древноста е звучало толкова благочестиво.

Разказа за изкушението на нашия Господ показва, че сатана и при Него е отишъл с извадки от Писанието; обаче те са били извадени от контекста и са били използвани неправилно. Господ през цялото време му е отговарял с: „Написано е”. Така че това, че някой се позовава на Библията не означава нищо, ако то не е в съгласие с общото свидетелство на Свещеното Писание. И независимо от това, че врагът винаги използва извадки от Писанието, нито една от тях не е в първоначалния си вид и не се вързва с цялостния оригинален текст.

НЕДОРАЗУМЕНИЕ

Ако четем внимателно Матей 16:18, ще видим, че там не е написано: „Ти си Петър и на теб ще съградя Моята църква”, а: „…ти си Петър и на тази канара ще съградя Моята църква”. Недопустимо е да се използва един единствен стих и да му се дава своеволно тълкувание. За да имаме яснота, трябва винаги да четем пълния текст. Както в Стария, така и в Новия Завет често се говори за Господа като за скала, но това сравнение никога не е използвано за човек. Петър току що е бил получил откровението за Христос, и само няколко минути по-късно е трябвало да признае своята негодност и вина. Само няколко стиха по-надолу Господ казва на същия този Петър: „Махни се зад Мен, сатана; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките» (Мат. 16:23).

Тези думи би трябвало да заставят онези, които дръзнат да внасят в Божието Слово свои съждения, сериозно да се замислят. Всичко, което не съответства на Писанието произхожда от лъжливо вдъхновение. Това, което Господ е казал на Петър тогава, който без всякакво съмнение в онзи момент не е мислел за божествените неща, а за човешките – същите думи Той ги казва и днес на всеки, който е под лъжливо вдъхновение. В духовната сфера значение има не това, дали говорим приятни и убедителни неща, а дали говорим вечните мисли на Бога,които Той е изразил ясно в Своето Слово. Съществуват само два източника на вдъхновение. Човек може да черпи или от единия, или от другия.

Сатана е започнал общението си с първия човек в Едемската градина с това, че е дал на Словото свое собствено тълкувание. Първо Ева се е вслушала в това тълкувание, а след това Адам се е вслушал в Ева. Така са започнали всички бедствия на земята. На всички трябва да бъде пределно ясно, че сатана никога няма да излезе с някаква своя прокламация и с нещо, което не е свързано с Божието Слово. Това много би биело на очи. Той винаги използва Божието Слово, но го предава изопачено. И когато човек повярва, че става въпрос за Божие дело, тогава сатана може да го излъже. Затова и всичко, което той е говорил в древноста е звучало толкова благочестиво.

Разказа за изкушението на нашия Господ показва, че сатана и при Него е отишъл с извадки от Писанието; обаче те са били извадени от контекста и са били използвани неправилно. Господ през цялото време му е отговарял с: „Написано е”. Така че това, че някой се позовава на Библията не означава нищо, ако то не е в съгласие с общото свидетелство на Свещеното Писание. И независимо от това, че врагът винаги използва извадки от Писанието, нито една от тях не е в първоначалния си вид и не се вързва с цялостния оригинален текст.