БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Религиозните християнски отци на църквата, които всъщност са излезли от езичеството, повече или по-малко са се намирали под елинистичното влияние на идолопоклонството и суеверието. Те определено не са познавали Стария Завет, не са му обръщали никакво внимание, и затова са тълкували Новия Завет според собственото си разбиране. Евреите, които не са приемали тяхното учение за троицата, са били наричани «убийци на Христос и Бога». Те са ги преследвали и са ги проклинали със новоизмислената триединната формула: „в името на Отца и Сина и Святия Дух“. Вече през 321 година те са им забранили съботата, която им е била предписана от Бога: „Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам....защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои“ (Изх. 31:13-17). Те дори от някои синагоги са направили свинарници. По онова време е започнал и църковния антисемитизъм, който продължава и до днешно време, и който непрекъснато е водил до погроми, чийто ужасен апогей е Холокоста в Третия Райх от 1933 г. до 1945 г.

За честа на «святото триединство“ са извършвани най-жестоките престъпления над многобройна маса от хора, чиято вяра е била различна от тяхната. В седемте кръстоносни похода от 1096 г. до 1270 г. сл. Хр. в името на «триединния бог» са загинали милиони хора. Папата Урбан II на 27 ноември 1095 година е издал заповед всички „невярващи“ да бъдат изгонени от Ерусалим, и да се превземат всички свети места. А народът е крещял: „Deus lo vult!“ („Бог иска това“). В петък 15 юли 1099 година в Ерусалим е започнало голямо клане, и кръстоносците са убили 80 000 мюсюлмани, евреи и други хора – и всичко това „за славата на Отца и Сина и Святия Дух“.

Основната цел на кръстоносците всъщност е била ликвидацията на мюсюлманското владичество в Ерусалим и установяването на авторитета на римската църква. Предлога и е бил „Гроба Господен“ в центъра на града. Но празния гроб на Христос се намира извън града, както е описан от апостол Йоан: „А на мястото, където бе разпънат имаше градина; и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган“ (Йоан 19:41). Тогава е трябвало да бъде въведен нов християнски ред, наречен „Ерусалимско царство“ под владичеството на Готтфрид фон Буллон.

В следващата таблица можем да видим колко кръстоносци за загинали.

(Източник: Алфред Леппле, Илюстрирана история на църквата)

За броя на убитите, които са станали жертва на така наречената „свята инквизиция“, между 13 и 18 век, съществуват различни мнения; но във всички случаи те са били много хиляди. Много Евреи по цяла Европа са загинали на кладата; други са избягали, а в Испания онези Евреи, които са отказали да преминат в католическата църква, е трябвало до 31 юли 1492 г. да напуснат Испания. След което католическа Испания е била обявена за „освободена от Евреите“.

Вартоломеевата нощ 23 на 24 август 1572 г. е била началото на клането на хугенотите по цяла Франция. През 16 и 17 век, в хода на контрареформацията, възглавявана от Игнациус Лайола (1491-1556), хиляди протестанти насилствено са били изгонени от домовете им, а много от тях са изгубили и живота си. Защото, отново и отново е било повтаряно, че „извън църквата няма спасение“. Възможно ли е една такава църква, която е била опетнена с толкова много кръв, да счита себе си свързана с Христос и Бога на любовта? Проповедниците на съживлението са задавали въпроса за кой град става въпрос в Откр. 18:24, където е написано: „...и в него беше намерена кръвта на пророци и на светии и на всички убити по земята“.

Ако се направи сравнение между това, което поучава държавната църква, възникнала през четвърти век в Римската империя, със Божието Слово и с това, което се е проповядвало в първоначалната църква, ще открием пълно несъответствие. И особенно след разкола в църквата през 1054 г., когато тя се е разделила на источно-гръцка и западно-латинска, от които впоследствие са се оформили католическата и ортодоксалната църкви. Те и двете са развили свои собствени традиции, без да се придържат към Библията и към това, което са проповядвали, учили и практикували апостолите Петър, Иоан, Яков и Павел, и които никога не са провъзгласявали умрелите за благословени и святи. Исус винаги е адресирал Своите проповеди към живите хора, както и проповедта на планината с деветте благословения (Мат. 5 гл.).

„А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват“ (Мат. 13:16).

Общението с мъртвите е строго забранено в Светото Писание (Лев. 19:31). След като Мария е изпълнила своята неповторима задача и е родила Исус Христос, тя е спомената последно в Деян. 1:14 заедно със 120те в Ерусалим, очакващи Святия Дух. За църквата на Исус Христос тя не е нито посредник, нито ходатай. А в ранното християнство никой не се е молил с молитвата „Аве Мария“, тъй като Писанието свиделства единствено за телесното възнесение на Изкупителя (Лука 24:50-52; Деян. 1:11), а не за възнесението на Мария.