БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Стария Завет първоначално е бил написан на еврейски език. През първите 1 750 години, до строежа на Вавилонската кула, еврейският език е бил единствения език на земята (Бит. 11:6-7). В Битие 14:13 Авраам е наречен "еврей". В Изход 7:16 Мойсей е казал на фараона: "Богът на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята». Господ Исус след възнесението Си също е говорил на еврейски, както свидетелства за това и апостол Павел: "И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски» (Деян. 26:14). В еврейския език наименованията на имената и населените пунктове често имат такова значение, което не винаги може да се преведе на друг език. Стария Завет завършва с пророк Малахия, който е живял приблизително 400 години преди Христос. До тогава петте книги на Мойсей, пророците и псалмите са били написани като свитъци. Едва 300, или 200 години преди Христос 39те книги на Стария Завет са били оформени като едно цяло. Все още са се запазили някои отделни пергаменти. От 1947 до 1956 година в Кумран, при Мъртво море, са намерени най-старите библейски ръкописи, сред които има един 7.3 метра дълъг, почти запазен свитък, на който е записана книгата на пророк Исайя, псалмите и книгата на Даниел. Сега те са изложени в Музея на книгата в Ерусалим. В евангелието от Лука 24:44-45 нашият Господ и Спасител е посочил, че Стария Завет има три дяла: Мойсеевия закон, пророци и Псалми: «че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите».

Един ден в синагогата Той е прочел от свитъка на Исайя 61:1, и след това е казал: "Днес се изпълни това слово пред вашите очи" (Лук. 4:16-21). По това време са се изпълнили повече от сто пророчества на Стария Завет, които се отнасят до Божия спасителен план.

Еврейския Стар Завет е бил преведен едва 250 години преди Христос в Александрия, в Египет. Превеждали са го еврейски учени на гръцки, който по онова време е бил световния език. Но еврейските познавачи на Тората в Израел не са признавали този превод, който е бил наречен "Септуагинта LXX". В него на читателя вече му убягва много ценния и важен смисъл, който с лекота може да бъде разбран в еврейския текст. Именно затова ние искаме във тази брошура да поясним първоначалното значение в еврейския текст на онези места, на които това е необходимо. Но независимо от това, дори и хората, които владеят няколко езика, са зависими от ръководството и откровението на Божия Дух. Ние вярваме в абсолютната инспирация на Светото Писание, което отвътре се потвърждава от абсолютното съответствие между Стария и Новия Завет.

Новия Завет, който се състои от 27 книги, е бил комплектуван като канон в първите векове на християнството. Започвайки своето евангелие, Лука разказва какво е станало в началото. „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития…“ От всички тези "мнозина" впоследствие са останали четири евангелия: Матей, Марк, Лука и Йоан. Те са били вложени в канона под названието "евангелия“. Били са предназначени да свидетелстват на следващите поколения за онова, което се е случило в живота и дейността на Исус Христос, и за онова, което се отнася към историята на спасението. Всяко едно евангелие има свой собствен стил, но чрез тяхното многообразие ние получаваме един по-широк образ на нашия Господ и Спасител, започвайки от рождението Му и до възнасянето Му на небето.

Например, Матей ни дава доказателството за това, че с раждането на Христос се е изпълнило пророчеството на Исайя 7:14 „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануел“ (Мат. 1:18-25). Във 2 глава, от 1 до 6 стихове се съобщава за Неговото раждане във Витлеем, което е изпълнение на пророчеството на Михей 5:2 „А ти, Витлеем Ефратов...от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел“.

Марк започва своето евангелие с две старозаветни пророчества, които се отнасят за служението на Иоан Кръстител: „Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав път за нашия Бог" (Ис. 40:3) и „Ето, Аз изпращам вестителя Си, който ще устрои пътя пред Мен" (Мал. 3:1).

Лука още в първата глава съобщава за посещението на Ангела Габриел при Захария в храма и за известието за раждането на Иоан Кръстител, а също така и за посещението на същия този Ангел при Мария, на която е предизвестил раждането на Изкупителя (1:30). „Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус" (на иврид е Йешуа).

Иоан се връща към самото начало и дава свидетелство: „В началото беше Словото“ (Йоан 1:1). „И Словото стана плът и живя между нас..." (ст. 14).

Само онзи, който прочете и четирите евангелия, ще получи пълна картина за живота и дейността, за служението и страданията, смъртта, възкресението и възнесението на нашия Изкупител, което е най-висшата точка на историята на спасението, предсказано в Стария Завет. След евангелията следват Деяния на апостолите в първоначалната църква, посланията на апостолите, и накрая откровението на Исус Христос, което е било дадено на апостол Иоан на гръцкия остров Патмос. В началото евангелията и посланията на апостолите са били четени в локалните църкви, а след това са били препращани в другите църкви. „И като прочетете това послание помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква; и онова, което е от Лаодикия, да го прочетете и вие" (Кол. 4:16). Това известие е обиколило целия свят, както Господ е заповядал в Своята мисионерска заповед.

И преди да бъде изнамерена печатната машина през 15 век, тези послания непрекъснато са били преписвани на ръка. При преводите на други езици са били въведени главите, а след това и стиховете. Необходимо е още веднъж да подчертаем, че не сравняването на различните преводи, колкото и ценни да са те, ни дават пълната яснота, но Божият Дух, Който наистина изследва Божиите дълбочини (1 Кор. 2:10), и ни въвежда във всяка истина (Йоан 16:13). Буквата, т.е. написаното слово, трябва да стане за нас открито и живо, защото Божието Слово пребъдва вечно (1 Пет. 1:25; Ис. 40:8).