БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Свидетелствата на Стария и Новия Завет за нашия Спасител Исус Христос са в абсолютна хармония. Но в катехизиса и в много други теологични учебници е записано вероизповедание, което е формулирано от хората. Апостол Иоан е казал много ясно: „По това познавайте Божия Дух; всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света“ (1 Йоан 4: 2-3). А що се отнася до Христос, Сина, то Иоан отива към същноста на нещата и пита: „Кой е лъжец, освен онзи, който отрича, че Исус е Христос (Помазаника)? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (1 Йоан 2:22). Думата „анти“ означава „против», или «вместо“. Става въпрос за духа, който действа в противоречие на Христос, и за антихриста, който се намира под влиянието на този дух. Всичко, което се проповядва и противоречи на това, което Божият Дух е известил чрез учението на Христос в Библията, е от антихриста , и е насочено против Него, с цел да ни отделя от Бога – от дървото на живота (Откр. 22:19).

Aкo обърнем внимание на предупреждението на апостола, че всеки, който не признава Исус Христос, Който се е явил в плът като Син, не е от Бога, то възниква следващия въпрос: Какво ще стане с онези, които признават Сина, чието девственото рождение е било предсказано в Ис. 7:14, и Който според предсказанието на Мих. 5:1 се е родил във Витлеем (Мат. 2:5), като втората личност на Божеството, за която обаче Библията не знае абсолютно нищо? Затова и апостол Иоан е трябвало повторно да подчертае, че „...всеки дух, който не изповядва Спасителя (според свидетелството на Светото Писанието) не е от Бога; и това е духът на антихриста“ (1 Йоан. 4:3).

Формулировките на църковните вероизповедания, които са били въведени в 325 г. в Никея и са били допълнени в 381 г. в Константинопол, не съответстват на свидетелството, оставено ни в Библията. Там се казва следното: „Божият единороден Син, като роден от Бога преди всички времена; Бог от Бога, Светлина от Светлината, истински Бог от истинския Бог, роден, не сътворен, една същност с Отца“. Според това твърдение Синът е бил роден като Бог от Отца на небето, преди да започне времето, т.е. във вечноста – това е в абсолютно несъответствие с Библията!

Според това твърдение не може да става и въпрос за Христос, Синът и Помазаника. Та нали в Писанието се казва: „Ти си Мой Син, Аз днес те родих“ (Пс. 2:7). А във вечноста не съществува нито днес, нито утре. Тя съществува винаги. Ангел Габриел е отишъл при Мария и е известил за раждането на Сина на земята. Той е казал на девица Мария: „Ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус (Яшуа)“ (Лука 1:31).

Изповедта: «Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух; Отец вечен, Син вечен и Святия Дух вечен» е абсолютно небиблейска, и като такава е антихристовска. Има само един вечен Бог: „от века и до века Ти Си Бог“ (Пс. 90:2). В Библията няма такива изрази като Бог Син, вечен Син, или Бог Святия Дух. Писано е само за Божия Син и за Святия Дух. Святия Дух не е никаква трета личност, а това е Духът на Бога, Който в началото се е носил над водата (Бит. 1 гл.) и е споменат в Библията 378 пъти като Руах Яхве, и Който е бил излят върху църквата на Новия Завет в деня на Петдесятница (Деян. 2 гл.). Святия Дух е бил обявен за третата личност на Божеството едва в 381 г. в Константинопол на третия събор на църквата. А така наречената „апостолска изповед на вяра“ не е нито библейска, нито апостолска.

Апостолско може да бъде единствено онова, което произхожда от апостолите, а библейското е онова, което е написано в Библията. „за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ – Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Кор. 8:6). И именно този Един Бог се е открил като Господ – Отец в Сина.

Нито една църква няма полза от това, че изповядва словото от Еф. 4:5 „един Господ, една вяра, едно кръщение“ при положение, че поучава и проповядва съвсем различна вяра, съвсем различен Господ, и съвсем различно кръщение от това, което е записано в Светото Писание.

Целият теологичен спор, който се е водил в третия век на християнството, е възникнал поради това, че човешкия дух се е опитал да обясни Божеството, за да Го направи понятен, и да обясни откровението на Отца в Сина, макар че е написано: „никой не познава Сина, само Отец и никой не познава Отец, а само Сина и онзи, на когото Синът благоволи да Го открие“ (Мат. 11:25-27; Лука 10:21-22). Апостолите и пророците никога не са дискутирали на тема Божество, защото онова, което Господ е казал на Петър, е важало и за тях: „плът и кръв не са ти открили това, а Моя Отец, Който е на небесата“ (Мат. 16:16-19).

Истинската изповед на вяра на една истинска Божия църква, която е стълб и опора на истината (1 Тим. 3:15) можем да я намерим единствено в Библията. Само в нея ни се казва кой е Исус Христос, Божия Син. Тази вечна истинска изповед на вяра е установена от самия Бог, тъй като тя се отнася до изкуплението и вечния живот.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и този живот е в Неговия Син. Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йоан. 5:11-12).

Това е също преживяване на спасение, което всеки може лично да го преживее според Божията милост. «...на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име» (Йоан. 1:12).

„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в истинния Бог, в Неговия Син Иисус Христос. Този е истинният Бог и вечен живот" (1 Йоан. 5:20).

За истинската църква на Исус Христос, която не е организация, а жив организъм, е валидно единствено библейското учение така, както е записано в Светото Писание. И може да се вярва единствено на него, да се поучава установеното във вечно валидно завещание, в което нищо не може да бъде променено, и нищо не може да бъде добавено (Гал. 3:15; Откр. 22:18-21).

„Но ако и самите ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядваме, нека бъде проклет" (Гал. 1:8).

Онзи, който е получил пряко призвание от Бога така, както и първите апостоли Петър, Иоан, Яков и Павел, той застава на позиция единствено за Бога и за Божието Слово. Точно както и служащите в различните църкви държат на онова, което се проповядва там, на което се вярва, което се поучава, и което се практикува в техните църкви. Именно поради тази причина са се появили изповеди на вяра и догми, които са били установявани по време на църковните събори, започвайки от 4 век след Христа. Дори и след Реформацията всички новообразувани християнски вероизповедания са устано-вявали свои собствени учения, които не винаги са в съответствие с това, което е написано в Библията.

Днес в света има повече от 2 милиарда привърженици на християнството, които са разделени на католическа църква, православна, англиканска, протестантска и много други различни църкви и общества.