БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

В Септуагинтата еврейската дума Елохим е преведена като Теос, която започвайки от Бит. 1:1 се среща в Библията 3526 пъти. В нашите Библии е използвана думата Бог. Думата ЯХВЕ (JHWH) е преведена като Кириос и се намира в Библията 4 024 пъти, започвайки от Бит. 2:4. В нашите Библии тя е преведена като Господ. А словосъчетанието Елохим-Яхве, т.е. Господ Бог се намира 6 356 пъти в Библията.

Всеки Евреин знае, че думата Елохим означава един и единствен Бог. Защото самият Той още в Стария Завет Се е представил като Един, Който е. Той, Който е вечният, не съществува в множествено число като личности, но Се проявява в многообразието на Своите откровения (теофании) като Сътворител, Пазител, Изкупител, Цар, Съдия и т.н. Това не са имена, а личните качества на Бог.

Бог не се казва „Сътворител“, защото Той е Сътворителят. Не се казва „Цар“, защото Той Си е Царят. Бог не се казва „Съдия“, но Той е Съдията. Не се казва „Спасител“, Той е Спасителят, и т.н., обаче Той винаги е един и същ.

Ще дадем няколко примера: В Бит. 14:19 Той е представен като Ел Елион – Всевишен Бог. "Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог (Ел Елион), Създател на небето и земята".

В Бит. 17:1 Той се явява на Авраам като Ел Шадай – Бог Всемогъщ. "Аз съм Всемогъщият (Ел Шадай); ходи пред Мен и бъди непорочен".

В Бит.21:33 е написано Ел Олам – вечния Бог. "...и там призова името на Йехова, Вечния Бог (Ел Олам)“.

В Ис. 9:5,6 има обещание за раждането на Сина: "...и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог могъщ (Ел Гиббор), Отец на вечността, Княз на мира..."

Всички еврейски думи, които започват на Ел, или завършват на ел, се отнасят за Бога. А думите, които започват на Я, или завършват на я, се отнасят за Яхве (Господ). Това е много важно и не търпи никакво тълкувание. Например Имману-ел означава «Бог с нас»; Изра-ел означава «Божи воин»; Вет-ел (Ветил) означава «Божи дом“; Дани-ел означава „Бог е Съдия“. Ели-я (Илия) означава „Яхве е Бог“; Иса-я означава „Яхве е спасение“; Аллилу-я означава „славете Яхве“, и т.н.

Святото име на завета ЯХВЕ, както е написано в еврейския оригинален текст, има особено значение. И както вече беше казано, ЕЛОХИМ е било преведено като ТЕО, а ЯХВЕ – като КИРИОС. Но това не точно съответства на първоначалното им значение, защото Кириос е «владетел», и той може да бъде който и да е цар или властващ. Но това слово не дава точен израз на откровението на името на Бога, така както е засвидетелствано в Изх.6:2,3:"И Бог (Елохим) каза на Мойсей: "Аз съм Яхве (Господ). Явих се на Авраам, Исаак и Яков с името Ел Шадай (Бог Всемогъщий), но не им бях познат с името Си Елохим Яхве (Господ Бог)" [директно е преведено от немската Библия – бел. на прев.].

Името, означено в Стария Завет като тетраграм JHWH е изявеното, свято заветно име на Господ Бог. Предстояло е да бъде сключен завета с Израел, и затова Господ Бог е открил на Своя пророк Мойсей и на народа Си Своето име на завета – JHWH (Яхве). В Своето законодателство в Изх. 20:7 Всемогъщият е казал: „Не изговаряй напразно името на Господа (Яхве) твоя Бог; защото Господ (Яхве) няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му“. Това име е било за Господа толкова свято, че Той е искал да го види осветено в Своя народ Израел.

Например, когато са изнасяли мъртвец от къщата, било е забранено да се изговаря името на Господа (Амос 6:10): "...Мълчи, защото не бива да споменем името Господне," – тъй като Бог не е Бог на мъртвите, а на живите (Мат. 22:32). Но и това слово от Амос е било разбрано и тълкувано неправилно, така че заветното име на Бога е Яхве и до сега не се произнася от ортодоксалните Евреи, а е заменено с думата Адонай. Еврейската дума Адон означава цар, властелин и даже господин. Сара е наричала Авраам Адон (Бит. 18:12; 1 Пет. 3:6). Обаче Елохим Яхве (Бог Господ) е не само Цар, но Той е "Вечният", "Аз Съм" и "Сам в Себе Си съществуващ" (Изх. 3:14; Изх. 34:5-6 и др.). Яхве е ясно изявеното заветно и изкупително име на Бога в Стария Завет.

В следващите седемте имена се съдържа целият изкупителен план на Бога: ЯХВЕ-ИРЕ означава «Господ ще промисли» (Бит. 22:1-14); ЯХВЕ-РАФА – Господ изцелява (Изх, 15:26); ЯХВЕ-НИСИ – Господ е наше знаме (Изх. 17:15); ЯХВЕ-ШАЛОМ – Господ е наш мир (Съд. 6:24); ЯХВЕ-ЦИДКЕНУ – Господ е наша праведност (Ерем. 23:6); ЯХВЕ-ШАМА – Господ е тук (Езек. 48:35); ЯХВЕ-САВАОТ – Господ на силите (1 Цар. 1:3).

Елохим (Бог) е невидим, и по същество Той е Дух (Йоан 4:24), Когото никой никога не е видял (Иоан 1:18; 1 Йоан 4:12), и Който е оставал скрит във вечността в Своята пълнота на Духа, Светлината и Живота (1 Тим. 1:17). Но в началото на времето Той Се е изявил като ЯХВЕ (ГОСПОД) във видим образ. Чрез Своето могъщо Слово Той е извикал в съществувание всичко, както в естесвеното, така и в свръхестественото творение, и после Се е разхождал в рая.

Първата изповед на вяра, която ни е дадена в писанието като "Шмах Израел" е излязла лично от устата на Господ Бог. Яхве е заповядал: „Слушай, Израилю! ГОСПОД е нашият Бог; ГОСПОД е един!" (Втор. 6:49). В Марк 12:29 намираме потвърждение на това от устата на нашия Господ и Изкупител: „Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ“.

В оригинал това мото звучи по следния начин:

ЯХВЕ ЕЛОХИМ ЯХВЕ ЕХАД – ЯХВЕ(Господ) Е НАШИЯТ БОГ, ЯХВЕ (Господ) Е ЕДИН !

Това свидетелствува за истинската вяра в един истинен Бог. И дори ако изявата Му е многообразна, т.е. като Сътворител, Изкупител, Цар, Съдия и т.н., все едно Той остава Един и Вечен, и освен Него няма друг. „Аз съм ГОСПОД и няма друг, няма Бог освен Мен…“ (Ис. 45:5-6). „Аз съм Господ, твоят Бог... Да нямаш други богове, освен Мен" (Изх. 20:2-3).