БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Езическия начин на мислене е оказал своето влияние и по отношение на Господната вечеря. Затова не ни учудва факта, че и преди Реформацията, и по време на Реформацията, а и след нея на тази тема непрекъснато са се водили много теологични дискусии.

За да можем да разберем първоначалното значение на Господната вечеря, необходимо е да прочетем съответните места в Писанието. Първите християни са наричали вечерята просто „разчупване на хляба“. За тази цел те са се събирали и по домовете (Деян. 2:42-47; Деян. 20:7). Това е станало по времето на Пасхалната трапеза, когато нашият Господ е въвел вечерята (Йоан 13 гл.; Мат. 26 гл.; Марк 14 гл.). Когато Господ Бог в Изх. 12 гл. е дал указанията за първата Пасха, тогава Той за първи път е нарекъл Израел „общество“ (еклезия – т.е. извикани навън). Най-напред е трябвало да се принесе жертва на агне, и с пролятата кръв да се намажат стълбовете на вратите за защита. „И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина“ (Изх. 12:13). Месото на агнето е трябвало да се яде с безквасен хляб. Това е имал предвид Павел, когато е писал в 1 Кор. 5:7: „Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха Христос биде заклан“.

В Иоан 6 гл. ние намираме една притча, в която Господ оприличава символично хляба със Себе Си. „Аз съм хлябът на живота… Аз Съм живия хляб, който е слязъл от небето… (първо Той е хлябът, а след това го раздава). Ако яде някой от този хляб, ще живее до века. И хлябът, който Аз ще дам е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света… Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него. …онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века“.

В Мат. 26 гл. учениците Го питат: „Къде да приготвим пасхалната вечеря?“ (ст. 17-19). „И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови и го разчупи и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте, това е Моето тяло“ (стих 26).

И следва стих 27: „Взе и чашата и като благодари, даде им и каза: Пийте от нея всички“. И само след това Той е казал: „Защото това е Моята кръв на Новия Завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете…“ (Виж и Марк 14:24-25).

И така, те са яли хляба и са пили виното. А по отношение на виното, нашия Изкупител е казал: „Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец“ (Мат. 26: 29).

Изкупителят е пролял Своята кръв, за да ни подари прощение на греховете и примирение с Бога. Хляба и виното не могат да бъдат преобразувани. Не е възможно Христос отново да бъде принесен в жертва, защото Той го е направил веднъж завинаги. Съгласно Божият план Той „….влезе веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление“ (Евр. 9:12). Амин!

В Левит 17:11 е записана главната мисъл: „Защото живота на тялото е в кръвта...“ В кръвта на Изкупителя се е намирал Божия вечен живот. И във всички изкупени с кръвта на Божия Син и новородени от словото и Духа (Йоан 3:3; Яков 1:18; 1 Пет. 1:23) се намира същия този вечен живот, който е бил в Божия Син (1 Йоан. 5:11-13). Павел го е написал така, че да стане ясно на всеки един човек, в 1 Кор. 10:16-17: „Чашата, която беше благословена и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение с Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение с Христовото тяло? Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме“.

В 1 Кор. 11:26-27 апостола пише: „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смърта на Господа, докато дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа“. Празнуването на Господната вечеря е най-висшата точка на богослужението. Тогава всеки проверява себе си пред Бога и Го моли за прошка. С истинска молитва и благоговение Господната вечеря се празнува като възпоминание за жертвата на Неговото тяло и на Святата Му кръв, която е била пролята за нас. Изпечения безквасен хляб се благославя с молитва пред цялото събрание, разчупва се и се раздава на всички. Чашата с вино също се благославя в молитва и се раздава на всички. Това е практиката на първите християни, и така тя е била завещана на Църквата на Новия Завет.