БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Всичко се свежда до това, че там, където няма откровение от Бога, липсва и библейска ориентация. Тогава започват дискусии и тълкуване относно всички библейски теми, включително и за кръщението. Защо от 4 век насам кръщението вече не се е извършвало така, както в началото от Петър в Ерусалим според Деян. 2:38, от Филип в Самария в Деян. 8:16 и от Павел в Ефес в Деян. 9:5? Причината е в това, че отците на църквата не са разбирали, че става въпрос за името, в което е Божието спасение (Деян. 4:11), и в което е необходимо да се кръщава.

Неправилно е била разбрана и заповедта, която е дал Господ Исус Христос относно кръщението в Мат. 28:19. Тя също е била превърната в служебен акт на троицата, което няма абсолютно нищо общо с първоначалното и значение. Независимо от това практиката и остава до днес непроменена.

Библейското кръщение трябва да бъде предхождано от проповед, чрез която идва и вярата (Деян. 2; Рим 10:16,17 и др.). Защото Господ Исус в Своята мисионерска заповед е казал следното: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се пкъсти ще бъде спасен..“. (Марк 16:15,16). Чрез кръщението човек дава потвърждение на това, че е повярвал и приел прощението на греховете си.

Църковната историография е потвърдила, че първоначалната формулировка на заповедта за кръщението, която е записана в Мат. 28:19 е следната: “Идете по целия свят и научете всички народи, като ги кръщавате в Моето име (onto onomati mou) и ги научете да спазват всичко, което съм ви заповядал“. Така е отбелязано в отметката на Новия Завет (Novum Testamentum Graece et Germanica) от „Нестле-Аланд“, издание 1973 г. А известната в целия свят формулировка „в името на Отца и Сина и Святия Дух“, която се използва във всички църкви при всички служения, не е записана в нито един от първоначалните ръкописи – такъв е извода на критичното иследване на Библията.

В превода на М. Лутер в отметката към Мат. 28:19 е написано „И така, идете, правете ученици всичките народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко…“

Преди да можем да кръщаваме в името, в което Бог се е открил като Отец в Сина чрез Святия Дух, това име трябва да ни бъде открито. И в преводите на Елбефердер и на Менге също е написано: „Кръщавайте ги в името…“

Апостолите са правили точно това. Тази троична формула не е използвана нито един път в Библията, в действителност нито един път! Същото намираме като подтвърждение във гръцко-немският вътрередовия превод:

В своята първа проповед в деня на основаването на новозаветната църква, Петър не е давал дълги обяснения относно кръщението, защото той е бил чул лично от устата на Учителя какъв е правилния начин да се кръщава. По този начин той е действал именно според мисионерската заповед на възкръсналия Изкупител, като е заповядал на всички, които са повярвали, да се покръстят в името на Господ Исус Христос (Деян. 2:37-41).

И при следващия случай, когато той отново е проповядвал прощение на греховете..„За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си“ (Деян.10:43), веднага след това е проповядвал и кръщението на повярвалите: „Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?“ (стих 47) и „И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа“ (стих 48).

След проповедта на Павел повторно са се покръстили дори и повярвалите в Исус Христос ученици на Иоан Кръстител: „И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха“ (Деян. 19:5-6). Апостолите и всички останали в първоначалното християнство са разбирали, че става въпрос за името, в което е Божието спасение, и в което е необходимо да се покръстим.

Вярата, водното кръщение и духовното кръщение са едно цяло. Чрез водното кръщение повярвалия признава своята принадлежност към Бога, а в кръщението със Святия Дух Бог изявява Своята принадлежност към този, който е повярвал. «Защото ние всички, било юдеи, или гърци, …се кръстихме в един Дух, да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоихме“ (1 Кор. 12:13).

Международната църковна историография единодушно признава, че започвайки от ранното християнство и до третия век, се е кръщавало единствено в името на Господ Исус Христос, и само чрез едноразово потапяне под вода. Апостола е писал на повярвалите в Рим: „Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Рим. 6:3-4). „...погребани с Него в кръщението, в което бидохте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите“ (Кол. 2:12).

В Деяния 8:38 се казва: „Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопеца, и кръсти го“. Йоан Кръстител също е кръщавал в Йордан, а не до реката:

„И като се кръсти, Исус излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата, и видя Божия Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него“ (Мат. 3:16).

Когато в 337 г. император Константин е лежал на смъртния си одър, епископ Евсевий е напръскал три пъти челото му, произнасяйки троичната формула „в името на Отца и Сина и Святия Дух“. Нима това е кръщение? По този начин Константин все едно, че е станал християнин, независимо от това, че до самата си смърт той се е покланял на бога на слънцето. Тази троична формула за кръщение е била прибавена от духовно слепите отци на църквата по времето, когато се е появило учението за троицата. Формулировката за кръщението е била подходяща за измисленото учение за троицата, за да подкрепи това учение и да го направи правдоподобно. Тук става въпрос за „римско изповедание на кръщението“.

Ако отците на църквата в 3 и 4 век, а също и теолозите от по-късните времема, бяха изпълнявали заповедта за кръщението точно така, както Петър в деня на Петдесятница (Деян. 2 гл.), и както по-късно Павел (Деян. 19:5), не би съществувал никакъв спор по този въпрос. Обаче нито един от отците не е могъл да даде свидетелство за своето обръщане към Христос, нито за истинско преживяване на спасението, а да не говорим за Божие призвание.

В Библията няма никакво учение за троица, нито за три вечни личности, нито за кръщение в тази троица. В нея няма нито едно място, което да описва каквото и да било действие, в което да е била употребена формулата „в името на Отца и Сина и Святия Дух“. Няма нито едно единствено място! Всяка молитва и по принцип всичко се правело в името на Господ Исус Христос, защото така е било заповядано в Кол. 3:17 на истинските вярващи: „И каквото и да вършите словом, или делом, вършете всичко в името на Господа Исуса“.

Формулата на троицата се използва във всички църкви и при всички религиозни действия; също и при встъпването във всички ордени и ложи, и даже при спиритистичните заседания, а въобще и в целия окултизъм. И тъй като тя не се намира в Библията, значи не може да бъде библейска. Произхода и не е Божествен, затова тя има лъжовно вдъхновение и води към заблуда. Над това би трябвало да се замислят всички, дори и харизматите, които от една страна използват името Исус Христос в молитвите си, но решително отказват да кръщават в името на Господ Исус Христос.

Но ние знаем, че ще се появяват лъжехристи и лъжепророци за да се изпълни онова, което е казал нашият Господ: „В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!” (Мат. 7:22-23).

Можем ли да си обясним защо в цялото християнство цари неясност относно основните учения като Божеството, кръщението и Господната вечеря, въпреки, че те са абсолютно ясно записани в Библията? Причината е в това, че хората не са останали в учението на Христос и апостолите. За съжаление, първоначалното откровение, което е било дадено на апостолите, се е заличило още в първите векове на християнството, и отците на църквата са въвели едно чуждо, политически-религиозно мислене.

Известният швейцарски теолог Ханс Кюнг в своята книга „Християнството“ е разработил тази важна тема на около 1 000 страници. На 126 страница той задава въпроса: „Къде в Новия Завет е писано за Троицата?“ И веднага след това той е написал: „В Новия Завет няма никакво учение за троицата“. Същото се отнася и за „Comma Johaneum“ където се казва: „Трима са, които свидетелстват на небето: Отец, Словото и Святия Дух, и тези три са едно“, и обяснява: „Обаче историко-критичното иследване е разобличило това изречение като възникнало в третото, или четвъртото столетие в Северна Африка, или в Испания, и не е донесло никаква полза на римската инквизиторска власт, независимо от това, че тя се стараеше и в началото на нашия век да го представя като оригинал. И какво друго може да означава това в прав текст, освен това, че в юдейското християнство, а и в целия Нов Завет съществува вяра в Бога Отец, в Синът Исус Христос и в Святия Божи Дух, но няма никакво учение за Бог в три личности, никакво учение за триединен Бог или за троица“ (стр. 126, 127).