Book
БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята
Ewald Frank
Formats
Typ písma
Výška riadku
Medzera odseku
Veľkosť písma
Navigate
Kapitoly
expand_more
Navigate
Kapitoly
Navigate
Kapitoly
Jump to any chapter without leaving the reader.
Kapitola 8
ТРАГИЧНОТО РАЗВИТИЕ В УТВЪРДЕНОТО ХРИСТИЯНСТВО
8 / 18
Разбира се, че всеки човек има право сам да решава на кого и на какво да вярва. Тук ние искаме накратко да опишем трагичната история на църквата в нейното развитие през вековете.
В началното християнство поучението е било изцяло според Писанието. Апостолите, научени лично от Господа, са били водени от Святия Дух. Първите християни са били едно сърце и една душа. Първата църква е била жив организъм, а не религиозна организация. Бог Сам в цървата Си е поставял апостоли, пророци, учители, евангелизатори и пастири (1 Кор. 12 гл.; 1 Кор. 14 гл.; Ефес. 4 гл. и др.). Създавали са се локални самостоятелни църкви, в които нито старшите, нито дяконите са имали някакво политическо влияние. Въпреки това много от висшестоящите чиновници в Римската империя са започнали да виждат заплаха за традиционната религия и обществения ред поради бързорастящите християнски църкви. И затова по времето на Нерон (64 г. сл. Хр.) са започнали преследвания, които през първите векове все повече са се разраствали.
След последното жестоко преследване на християните по времето на император Диоклециан (284-305 г. сл. Хр.), християнството е станало официално признато от император Константин в 313 г. По този начин християнството, което по онова време вече е отпадало от първоначалното си учение, е започнало да се приспособява към интересите на власта в империята. А само година след това Константин се е нарекъл Понтифекс Максимус, т.е. владетел на държавата и църквата. Така е възникнала държавната църква в Римската империя.
В 380 г. император Теодосий I е обявил вярата в троица като официална държавна религия, към която са били задължени да принадлежат не само многобройните религиозни християнски направления, но и всички граждани на Римската империя. Било обявено: „Няма спасение извън църквата“ и „Този, чиято майка не е църквата, той няма Бога за Отец“. Има ли това религиозно-политически мотивирано развитие на имперската църква нещо общо с Църквата на Исус Христос? Нищо, абсолютно нищо!
Титлата „Понтифекс Максимус“, която първоначално е принадлежала на най-висшия свещенник в древноримския култ на боговете, е преминала най-напред към римските императори, а след това и към римските папи.
Римският папа Лео Велики (440-461 г. сл. Хр.) е бил първия епископ на Рим, който се е провъзгласил за „Понтифекс Максимус“. Примата на папата и католическата църква изхожда от твърдението, че Исус е основал църквата Си върху Петър, на когото Той е дал ключовете от Небесното царство, а също и затова, че Петър е бил първия епископ на Рим, а по този начин и първия Римски папа. Дори те аргументират със думите на Исус: „На тази скала ще построя Своята църква..“. Макар, че всеки един теолог знае, че в Мат. 14:18 са използвани две различни думи. Нашия Господ е казал: „Ти си Петър…“ (петрос е камък, отломък от скала). Освен това Той не е казал; „ върху теб ще построя Своята църква..“., а е казал: „На тази скала (петра е голяма скала) ще построя цървата Си“. Как е възможно някой да твърди, че Петър е скалата, върху която е била построена църквата на Исус Христос?
Църквата е построена върху Христос, Скалата на спасението, Крайъгълния камък, както е свидетелствал и апостол Петър в 1 Пет. 2:4-6: „Защото е писано в Писанието: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен, и който вярва в Него няма да се посрами“. Във връзка с библейската църква Павел пише в Еф. 2:20, „понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус…“
По Божие поръчение той пише също: „Според дадената ми Божия милост като изкусен строител, аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос“ (1 Кор. 3:10-11).
В една истинска Божия църква, която се състои от изкупени, Главата е Исус Христос (Ефес. 4:15). Нали и нашия Господ е казал: „Аз ще построя Моята църква и портите на ада няма да и надделеят“ (Мат. 16:18), т.е. не много църкви, а една „Моята църква“. Под това се разбира малкото стадо от истински вярващи хора (Лука 12:32), за което добрият Пастир е дал живота Си, и Неговите овце слушат само Неговия глас (Йоан 10 гл.).
Самият апостол Симон Петър никога не е бил в Рим, а твърдението за неговото епископство е умишлено създадена легенда. В Рим е живял един магьосник Симон Маг, който е произвел голямо впечатление на сената.
Според Деяния 18, император Клавдий, който е управлявал от 41 г. до 54 г. сл. Хр., е изгонил от Рим всичките евреи, в това число и съпрузите Акила и Присцила. А апостол Петър е писал своето писмо не от Рим, а от града Вавилон на Ефрат (1 Пет. 5:13). Руините на този град се намират и до днес в Ирак, на 92 км южно от Багдад. Мисионерските пътешествия на Петър и Павел са описани в Деяния на апостолите. Павел, който нееднократно е бил в Рим, като единия път е стоял там 2 години (Деян. 28:30), в своите писма до тамошните вярващи нито веднъж не споменава Петър, а в посланието си до Римляните той е назовал по име 27 души. Също и думите, казани от Исус: „На когото простите греховете, са простени…“, в по-късните времена са били изтълкувани по съвсем друг начин. По времето на апостолите това не е било някакъв служебен акт според решението на даден свещеник, а като едно предложение, направено чрез проповед за Исус Христос разпънатия, Който като Божи Агнец е понесъл греховете на света. Поръчението, което са получили апостолите от възкръсналия Господ, звучи по следния начин: „...да се проповядва в Неговото име покаяние и прощение на греховете между всички народи…“ (Лука 24:47; Деян. 13:38).
Първата проповед в деня на Петтдесятница, след изливането на Святия Дух и основаването на църквата на Новия Завет, е докоснала сърцата в дълбочина на много слушатели, и така че те са задали на Петър въпроса: „Какво да сторим, братя? А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух… И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души“ (Деян. 2:37,38,41). Петър пише по отношение на извършеното изкупление: „Като знаете, че не с преходни неща – сребро, или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите ви, а със скъпоценнета кръв на Христос като агнец без недостатък и пречист“ (1 Пет. 1: 18-19).
Апостолите и всички истински слуги на Бога винаги са проповядвали евангелието, т.е. прощението на греховете и примирението с Бога, като казвали на всички повярвали: „Простени са греховете ви в Неговото име“. А онези, които не са повярвали, греховете им са оставали на тях (Марк 16:16). За съжаление тълкуването на Божието Слово многократно се е променяло, и заедно с това са се променяли както ученията, така и практиките. Всички тълкувания произхождат от неправилното разбиране на определени места в Писанието. Според Божия ред на спасение, всяка тема и всяко библейско учение трябва да е поставено на двама или трима свидетели, и на две или три места в Писанието (2 Кор. 13:1).
Available translations
PDF