БИБЛИЯТА - Най-четената книга на земята

Днес всички теолози знаят, че Иоан Кръстител е обещания пророк (Ис. 40:3; Мал. 3:1), който е подготвил пътя на Господа и е бил отхвърлен от книжниците. „А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него“ (Лук. 7:30). Днес не се ли повтаря същото, както тогава? В Лука 19:44 Изкупителят е плакал за Ерусалим и е казал: „…защото ти не разпозна времето, когато беше посетен“. Не отхвърлят ли и днес Божията спасителна воля онези, които отказват да вярват и да се кръщават според Библията? Не е достатъчна само една искрена молитва „Отче наш… да дойде царството Ти и да бъде волята Ти…“ според религиозната традиция, при положение, че хората не възнамеряват да изпълняват Божията воля, открита единствено в Божието слово. Не се ли повтаря и днес онова, което е казал Господ: „Горко на вас законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте“ (Лука 11:52). Не строят ли всички свои собствени царства и свои собствени църкви? Нямат ли всички своите собствени програми? А какво е с онези, които се появиха от началото на Реформацията и до Петдесятното движение, и които все още проповядват своето собствено евангелие?

Световната църква се стреми към религиозното единство на всички християнски вероизповедания, под ръководството на една глава като световен авторитет, обосновавайки се на Йоан 17 гл.: „всички да бъдат едно…“ Папа Франциск е помолил за прошка всички, които вярват по различен начин от техния, започвайки от валденсите и стигайки до петтдесятното движение, т.е. от всички, които са били преследвани от католическата църква. Вече не се подчертава онова, което разделя, а само онова, което обединява, а то е всеобщото признаване на „триединния бог“. Обединението на църквите, с поглед към 500 годишния юбилей на Реформацията в 2017 г., е абсолютен приоритет.

А как стои въпроса с обединяването на библейските вярващи с Бога чрез Исус Христос, нашия Господ, Който е глава на църквата? Колко от всички отговорни личности в многото християнски мисии, включително световно известните проповедници на просперитета и техните милионни слушатели, действително се подготвят за близкото завръщане на Христос? Призива към всеки един поотделно звучи: „Обратно към Бога! Назад към началото! Назад към вечното слово, което е излязло от Ерусалим!“

Всеки, който застава на страната на Бога, трябва да вземе Божието слово като единствена инструкция, и да не пристъпва на никакъв компромис.

Исайя е извикал: „Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна? (Ис. 53:1). А Павел е написал: „Но не всички послушаха благовестието, защото Исая казва: Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули?“ (Рим. 10:16). Кой вярва така, както казва Писанието? Кой признава Божието слово и позволява то да го променя? Всеки трябва да вземе решение за себе си, дали да продължава да се придържа към абсолютно небиблейското вероизповедание, или да признае истинската изповед на апостолите и пророците. Няма никаква полза от смяната на една религия с друга, както и от смяната на една църква с друга. Божието слово трябва да се приема като семе (Лука 8:11) в сърцето, за да произведе чрез Божия Дух новорождение и вечен живот (Йоан 3:7; 1 Пет. 1:23). Всичко това е изключително важно, и решението трябва да вземем ние, с което ще преминем във вечността.

Всички, които са намерили милост у Бога, трябва да проверяват себе си, дали важи и за техния живот това, което е казал Господ: „Но идва час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:23-24). Който не се покланя на Бога в Духа на истината, в съгласие със словото на истината, той се моли извън Бога, според както е написано: „Тия хора Ме почитат с устните си, но сърцето им остава далеч от Мен. Обаче напразно Ми се покланят, като преподават за учения човешки заповеди“ (Мат. 15:8-9; Марк 7:6-7).

И като заключение необходимо е още веднъж да подчертаем, че истинското вероизповедание и истинското учение са записани само и единствено в Библията, и ние сме длъжни да проверим себе си пред Бога, дали признаваме Исус Христос като Глава на църквата, и дали се връщаме към учението на апостолите, което е излязло от Ерусалим. Или сме привърженици на това, което е излязло от държавната църква в Римската империя? Приемаме ли за истина единствено Божието слово, или вярваме на различните религиозни предания? Следното предупреждение се отнася за всички нас: „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си!“ (Евр. 4:7). Който има уши нека слуша какво говори Духът на църквата на Исус Христос! Така е написано седем пъти в Откровението (2 и 3 гл.).