БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Еврейската, християнската и мохамеданската религии се наречени монотеистични, което означава вяра в един Бог. Но въпреки това всички те са стигнали до съвсем различно познание за Бога; ученията им, както и очакванията им са в остро противоречие едно спрямо друго. 
Как се е стигнало до това различно развитие, след като изходната позиция би трябвало да е една и съща? Бог не се ли е изказал съвсем ясно? Защо Евреите, като носители на Неговото свидетелство, не са схванали това, че Той е разкрил Себе си? Дали християните не са Го разбрали правилно? А мохамеданите окончателно ли са Го отхвърлили? 
Бог е дал за Себе Си едно всеобхватно свидетелство. Но трябва да има ясно разграничаване между свидетелството на Писанието, което е било дадено посредством Неговите пророци и между това, което са направили от него мъдреците и книжниците. 
За истинските християни трябва да важи единствено това, което Бог е казал в Словото си. Причината за появата на различните религии е именно в  това, което са казвали хората за Него и за Неговото Слово. Обаче Господ иска да ни се представи такъв, какъвто всъщност Той е. 
В пророк Исая четем: „Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че съм Аз, - че преди Мен не е имало Бог,  и след Мен няма да има. Аз, Аз съм Господ; и освен Мен няма Спасител“ (43:10-11). Истинският свидетел е трябвало лично да чуе, или да види, както и да присъства на мястото на събитието, ако иска да даде определено свидетелство.
Божието Слово е идвало към пророците. Бог ги е употребил като свидетели на това, което са видели, чули и преживяли. 
Израел е бил призован за служител и свидетел като цял народ. Чрез Авраам, Исаак и Яков той е бил призован да носи като най–свято съкровище на вярата, личното свидетелството на Бога, което  Самият Той е дал за Себе си.  
Задачата на църквата  е да свидетелства за това, че  Бог се е открил  лично и че е осъществил тази най-голяма тайна. 
За Йоан  Кръстител е написано: „Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него. Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината (Йоан 1:6-8).
Най-достоверният свидетел е самият Господ, тъй като само Той е могъл да каже: „Онзи, Който е дошъл отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който идва от небето е от всички по-горен. Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му. Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен“ (Йоан  3:31-33).
Почти същите думи, както в Исая 43 гл., са адресирани и до апостолите, които също са били очевидци на това, което се е случило тогава. „...и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деян. 1:8). И апостолите също са го потвърдили. Йоан пише: „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота ... него възвестяваме и на вас...“  (1 Йоан. 1: 1-3).
Петър е написал: „..а бяхме очевидци на Неговото величие“ (2 Пет. 1:16).
Изумителна е хармонията между Стария и Новия Завет и съгласуваността между пророците и апостолите е съвършена. И ние разбираме, че винаги говори и действа  един и същи Бог.
Йоан е написал: „...Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял“ (Откр. 1:2).
Както  пророците, така и апостолите не са използвали такива изрази  като: «аз мисля...», «аз смятам..» или «би могло да бъде». Техните думи и свидетелства са абсолютно истинни, защото те са виждали, чували и лично преживяли това, за което говорят.
В този трактат  няма да се занимаваме с това какво са  казали, написали или обяснявали учените теолози, а само и единствено  с написаното в Светото Писание, което е единствената основа, върху която можем да застанем. Твърдението, че никой не може да разбере Библията е невярно.  Тук важи  точно това, което е написано в 1 Кор. 2:14: „Естествения човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.“
Според Йоан 16:13  Святия Дух  въвежда истински вярващите хора в истината на  словото. „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва във всяка истина.“ 
Все още важи словото от Рим. 8:14: „Които се управляват от Божия Дух, те са Божиите синове“. Човешкия дух няма достъп до това свръхестествено  ниво.
В 1 Корин. 2:10 Павел е написал: „А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.“ Чрез Словото на Бога ни се открива  Божията тайнствена премъдрост (1 Кор. 2:7). Бог, Който по Своята същност е Дух  (Йоан 4:24), е бил скрит  в Своята пълнота от вечността. В 1 Тим. 6:1-6 е написано: „Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото  никой човек не е видял, нито може да види.“
Понеже вечността няма начало, затова няма и край. А когато Бог е излязъл от вечността, тогава е настъпило времето. Библията нарича този момент „начало“. В началото Бог е излязъл от Своята невидима пълнота и е приел форма на изява в духовно тяло.
В Битие 1 гл. е написано: „В началото Бог сътвори небето и земята.“  Бог е сътворил  най-напред небето и всичко, което е в него,  след това е сътворил земята, морето и всичко, което е в тях. Отначало тази планета е била пуста и празна, нямало е никаква светлина и никакъв живот. Тъмнина е покривала водите. След това Всемогъщият е изговорил словото: „Да бъде светлина.“ И е станало светло. Всичко се е случвало според силата на изговореното от Него слово, защото Неговото слово има сътворителска сила (Евр. 11:3). Величественото творение на вселената  дава мощно свидетелство  за възвишеността на Сътворителя.
Никой не трябва да се опитва да изследва Бога с човешкия си разум, или да Го обяснява с разбираеми формулировки. Той стои над  всяко познание, фундаментално издигнат отвъд  всичко разбираемо. В  3  Царе 8:27 е написано: „....небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат.“ 
В Исая  66:1 четем: „Небето Ми е престол и земята е Мое подножие.“
Всемогъщият изпълва безкрайната вселена, Той е Всеприсъстващ. Той не е някакъв  непознат, безименен, скрит Бог, но от самото начало се е изявявал по различни начини.
В началото на Стария Завет ние  срещаме  еврейската дума „Елохим“,  което в нашата Библия е преведено като „Бог“. В „Елохим“ се съдържат  всички качества, с които Бог се е разкрил:  Сътворител, Покровител, Спасител и т.н.  „Еl” (Ел), „Elah“ (Елах) или „Elohim“ (Елохим). В Битие 14:20 Бог се е явил като «Еl Elyon» (Ел Елион), което означава най-висшия Бог. На Авраам Той се е представил като «El Shaddai» (Ел Шадай). Това описва Бога като грижовен, укрепващ и вседостатъчен (Бит. 17:1).
В книгата на Йов този израз е използван 31 пъти.
В Битие 21:33 е използвана думата «El Olam» (Ел Олам), което означава „Вечен Бог“. А в Исая 9:6 е «El Gibbor» (Ел Гиббор), което означава „Бог могъщ“. Това обозначение има особено значение, защото е част от обещанието за Спасителя, което дава необоримото доказателство за Неговата божественост. 
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ,  (евр.: El Gibbor), Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).
Както виждаме, свидетелството на Бога, както и на Неговите пророци е еднакво в това, че Самият Той е искал да дойде и да стане Емануил (Immanuel), което означава „Бог с нас“ (Ис. 7:14; Мат. 1:22-23).
Във връзка с Елохим е използвана още и думата „Яхве“ (евр.: JHVH) Яхве означава „Вечно съществуващ“ и „Самосъществуващ“, а в нашата Библия е преведено като „Господ“.
В книгата Битие 1 гл. намираме само означението  „Бог“  (Елохим).  Там е известено, че Бог сътворил човека по Своя образ, т.е. в духовно тяло.
В Битие 2:4 за първи път срещаме наименованието „Господ Бог“. Това название обяснява отношението към човека, който е бил сътворен от земята в плътско тяло. 
Но едва по времето на Мойсей, когато Бог наистина е станал Спасител, Той се е изявил с това име и е открил значението му: „Бог говори още на Мойсей и му каза: Аз Съм Яхве; явих се на Авраам, на Исаак и Яков с името Бог Всемогъщий (Ел Шадай), но не им бях познат с името Си Яхве (Елохим-Яхве)“ (Изх. 6:2-3).
Израелския народ е бил освободен от Египет според обещанието, което Бог е дал на Авраам (Бит. 15:13-16). Така че името Яхве е свързано с освобождението на Израел (Изх.3:12). Яхве е името на завета на Господ Бог с Израел. Израел е бил благославян в това име  (Чис. 6:22-27).
Както Елохим винаги е бил изразяван в своето многообразие, според съответния  контекст, така е и с името Яхве: Яхве – Ире е „Господ ще промисли“ (Бит. 22:7 -14);  Яхве – Рафа  е „Господ изцелява“  (Изх. 15:26), 
Яхве – Нисси е „Господ мое знаме“ (Изх.17:8-15); Яхве – Шалом е „Господ нашият мир“ (Съдии 6:24); Яхве-Циткену е „Господ наша праведност“ (Ерем. 23:6); Яхве-Шамах е „Господ присъства“ (Езек. 48:35); Яхве – Саваот е „Господ на силите“ (1 Цар. 1:3).
Ако обединим тези седем наименования, чрез които Бог изявява Своите качества (характеристиката), ще получим една всеобхващаща  картина за това какъв е Той.
Израелският народ и до днес използва в молитвите си  названията  Адонай и Елохим. Това е прието според думите на пророк Амос 6:10: „Мълчи, защото не бива да споменем името Господне (Яхве)“.  „Адонай“ означава  Господ, Учител и Владетел. Това наименование отново е било използвано в Новия Завет по отношение на Христос, например в Йоан 13:13; Лук 6:46 и др.  Но с названието Адонай не съществуват никакви комбинации, както при Елохим и Яхве. В Изход 4:10 е написано: „И Мойсей каза на Яхве: Моля ти се, Адонай, не съм бил красноречив, нито в миналото....“
Мойсей е разбрал, че Бог е Този, Който го призовава в служение и затова се е обърнал към Него с името Адонай. Това обръщение показва взаимоотношението  между Господаря и Владетеля и тези, които изпълняват неговите заповеди и разпореждания.
Не Яхве се е изявил като Елохим, а Елохим се е изявил като Яхве.  Бог е действал и говорил по този начин през целия период на Стария Завет. Всемогъщият Бог се среща с нас като Господ.
Това има изключително важно значение, което е свързано с  откровението  в Новия Завет относно Самия Него. Не Синът се е изявил като Отец, а Отец се е изявил в Сина. Това е откровението на Бога.
Няма нито един пророк, или апостол, който да е вярвал в някакво множествено число от личности в Божеството. Точно обратното, ударението е падало върху факта, че има само един Бог. А Той чрез Мойсей е дал да бъде записано: „Слушай, Израел; Яхве нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Втор. 6:4).
Думите във Втор. 4:35 -39 също са ясно свидетелство: 
„На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него.
За да те научи, Той ти проговори от небето и ти показа на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.
И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе от Египет, за да изгони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес. И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг“.
Има само един Бог, но Той може да се яви на земята, а същевременно да бъде и на небето, гласът Му да прозвучи от небето и същевременно да бъде на планината Синай.
В Неем. 9:13  четем: „Ти слезе на Синайската планина, та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди“.
Тези стихове се отнасят до събитията станали когато е бил даден закона.  Господ е слязъл на планината в огън и е говорил със силен глас. Народът е бил очевидец на това  и хората  са били много уплашени. 
„И всичките хора гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, хората се оттеглиха и застанаха надалеч. И казаха на Моисей: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем“  (Изх. 20:18,19).