БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

За съжаление човечеството не е разбрало нито Божия план, нито това как Той иска да го осъществи. Намерението на Бога е   във вечността да има Свои синове и дъщери и да общува с тях. Именно такова е било високото предназначение, поради което човека е бил създаден по Божия образ. Човекът е бил венеца на сътворението. На него е било поверено господството над цялата земя, и върху него е била положена  цялата отговорност за нея.
Бог е създал човека със свободна воля и способност да обича, да чувства, да взима решения и т.н. Но независимо от това, той е трябвало да живее според принципа на послушание и в съгласие с волята на Бога. Дадено му е било едно изпитание, в което той е имал правото свободно да вземе решение. Бог му  е дал указание, което не е било трудно да се изпълни (Бит. 2:15-17).
Няма нищо по-вероятно от това, че спазването на заповедта е било въпрос на чест. Обаче човекът не е изпълнил тази Божия заповед. Той решил да бъде самостоятелен и е изгубил зависимостта си от Бога. По този начин човекът е разрушил съвършената хармония между  него  и Твореца, и се е отделил от Бога. 
Писанието не ни информира колко дълго е продължило безметежното общение с Господ Бог. Но до момента на грехопадението не е имало нито тъга, нито сълзи и скръб, нито болести, нито смърт. И тъй като сме определени за вечен живот без съпътстващи тези фактори, ние се стремим да си възвърнем първоначалното състояние.
   В началото княза на ангелите (херувим) е въстанал против Бога и затова е бил свален на земята (Ис. 14:12-15). Според Езек. 28:13 той се намирал в Едем, Божията градина. А след това той се е опитал  да настрои човечеството против Бога и да го отдели от Него. 
 Тъй като сатана, бидейки дух,  не би могъл да измами човека, който е в плът,  
затова той се вселил в змията (която в почти всички езици е в мъжки род),  и по онова време все още е ходила (ходил)  изправен като човека. 
И едва след като Бог изрекъл проклятието, тя (той) започва да пълзи по земята (Бит. 3:14). Както виждаме в Битие 3 гл. змията (змеят) е объркал Ева, като я е подлъгал да започне разговор с него. И с въпроса си: „Наистина ли каза Бог ?“ той е успял да накара Ева да започне да се съмнява в Божиите думи.  Освен това е станало въпрос за нещо „желателно и приятно за очите“, за „познание“, за това, че „ще станат като Бог“ и т.н.  Бог е предупредил Адам, че „в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“  (Бит. 2:17). А чрез змията (змеят) сатаната е казал на Ева точно обратното: „Не, няма да умрете“  (Бит. 3:4). По този начин той е успял да вземе Ева под свое влияние и да я съблазни. А Ева е въвлякла в греха и Адам, и по този начин се е прекъснала връзката между Бога и човека. От тогава целия свят лежи в злото и е под влиянието на лукавия. Всеки човек, роден в този свят е дете на смъртта. 
И за да не живее  вечно в греха, след падението на човека му е било забранено да яде от дървото на живота. Затова Бог го е изгонил от рая, докато бъде извършено изкуплението и примирението. И когато това се е случило, Господ казал на единия от престъпниците: „истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лук. 23:43).
Всички хора се раждат грешници, отделени от Бога. И всеки един от нас постъпва и реагира точно както Адам и Ева. Всички ние сме виновни пред Бога и се нуждаем от изкупление. И както Адам и Ева са скрили своята голота със смокинови листа, т.е. не с истинска дреха, така няма да ни помогнат и различните религиозни действия и обряди, които хората извършват от страх пред Божието наказание. В състоянието, в което тогава Бог е намерил Адам и Ева след грехопадението, в същото състояние стои пред Него и  днес всеки един от нас.
През първите две хилядолетия  е имало хора като Енох, Ной и Авраам, на които Бог се е открил. Човечеството е вървяло по собствените си пътища и се е покланяло на разни богове. В дните на Мойсей Бог е избрал израелския народ, на който е бил даден закона и заповедите за различни жертвоприношения, които е трябвало да бъдат извършвани. Тези жертви не  са могли да донесат истинското изкупление, а само са покривали греховете   и са  предзнаменование за жертвения Божи Агнец, Който ще умре за греховете на света и ще разруши разделящата преградата между Бога и хората. Закона е бил необходим, защото чрез него става познаването на греха (Рим. 3:20).  Божият  Божият Дух ни изобличава въз основа на всички заповеди и забрани, като ни показва, че не можем да ги спазваме, а ги нарушаваме. Само така осъзнаваме, че сме станали виновни и че се нуждаем от спасение.