БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Написано е, че на Мойсей му се е явил Ангел Господен в горящ храст (Изх. 3:2). А в стих 4 четем: 
    „А като видя Господ (ЯХВЕ), че свърна да види, Бог (ЕЛОХИМ) го извика изсред къпината и каза: Мойсее, Мойсее! И той каза: Ето ме. 
И каза: Да не се приближиш тук; събуй обущата от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
Каза още: Аз Съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков  и Бог Яковов. А Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.“
В този текст са споменати и Господ, и Бог, и Господния Ангел. Но при това не става въпрос за три личности, а за три обозначения на една и съща личност. Господния Ангел е видимото явление на Бога в подобие на Ангел. Така Той е ходил  в Едемската градина и е разговарял с Адам и  Ева. Така се е срещнал с Авраам  в Битие 18 гл., когато го е посетил, съпроводен от двата ангела. Там дословно е написано: „След това  Господ  (Яхве) се яви на Авраам при дъбравата Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.“ Авраам дори е умил краката на благородните посетители и е заповядал да им приготвят обед. Двамата ангели, които също са били в човешки образ като мъже, са тръгнали към Содом, но Господ е останал с Авраам и е провел с него доста дълъг разговор. 
В Изход 33:9,11 четем: „А когато Мойсей влезеше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра и Господ говореше с Мойсей“; „Господ говореше на Мойсей лице в лице, както човек говори с приятеля си.“  
Един ден Мойсей изказал своята особена молба: „Ако  съм придобил Твоето благоволение, покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъди, че този народ е Твой. И Господ каза: Самият Аз ще вървя с теб и Аз ще те успокоя. А Мойсей Му отговори: Ако Ти не дойдеш с мен, не ни извеждай от тук“ (Изх. 33:13-15).
В Изход 23:20,21 Господ е казал: „Ето, изпращам Ангел пред теб да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм приготвил. Внимавайте спрямо него и слушайте гласа му, не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него.“ Хората са виждали пред себе си  един Ангел, но фактически,  според това, което Самият Той е казал, това е било личното присъствие на  Господ Бог. 
В пророческото Слово Господ е представен във видимата си форма на изява  и като  „Ангелът на Неговото присъствие.“
В Исая 63:9 е написано: „Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави; поради любовта Си и милосърдието Си Той Сам  ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.“
А в последния пророк на Стария завет е написано: „Ангелът на завета, Когото вие желаете, ето идва, казва Господ на силите“ (Мал. .3:1). 
Факта, че в Стария завет Бог  се е явявал видимо в образа на ангел,  е от изключително значение за   личната Му изява в човешко тяло.
Това, което Яков, бащата на дванадесетте племена  на Израел е преживял, също може да ни послужи като свидетелство. За него е написано: „Бори се с ангел и надделя с плач и молба към него. Бог го намери във Ветил и там говори с нас. Да! Яхве, Бог на силите, чието паметно име е Яхве“ (Осия 12: 3б -5 . В този текст отново се говори  и за  Ангел, и Господ и Бог, но става въпрос за Единствения, Който се изявява по различен начин, но въпреки това остава същия.
Подробното описание на това преживяване го намираме в Битие 32 гл., от стих 24. Там този Ангел е показан като мъж, който силно е ударил Яков в бедрената става. Написано е: 
„А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил #Божи воин#, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.“
Събитието изглежда почти съвсем по човешки. Обаче именно това е великото и възвишеното — Всемогъщият, който е вездесъщ, се разкрива на хората по начин, по който да могат да Го разберат.. Преди да умре, Яков е благословил двама сина на Йосиф, като си е скръстил ръцете и казал: „Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; Ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята“ (Бит. 48:15-16).
В Изход 24 гл., от 9 стих четем: „И така, Мойсей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от израилевите старейшини се изкачиха горе.
И видяха израилевия Бог: под краката Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небето.
Но Той не простря ръка срещу благородните от израилевите синове. И те видяха Бога и ядоха, и пиха.“ 
Никой човек не може да види Бога в Неговата пълнота като Дух. Виждали са Го, когато се е явявал в духовно Тяло. Седемдесетте старейшини и другите са Го видяли в Неговата слава. Пророк Езекиил е написал: „И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие приличащо на човек седящ на него на високо“ (Езек. 1:26). Няма нито едно място в  Библията, където да е записано, че на престола са седяли три личности. А  също така никъде няма да намерим и израза „триединен Бог“, или „Троица“. Нито един пророк  и нито един апостол никога не е казвал, че Бог е съставен от няколко личности.