БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Понятието „умилостивение“ ни насочва към Посредника и Ходатая. Йов го е казал много точно: „ако има ангел с него, посредник пръв между хиляди, за да възвести на човека какво за него е право, и ако Бог бъде милостив спрямо него и каже: освободи го, за да не влезе в гроба, Аз промислих откуп за него.... той пее пред хората като казва: Съгреших и изкривих правото и не ми бе въздадено според греха ми; Той избави душата ми, за да не отиде в рова и животът ми ще види светлината“ (Йов 33:23-24, 27-28).Тук се говори  за Ходатая, за умилостивението и за изкуплението. „Защото зная, че Изкупителят ми е жив...“ (Йов 19:25). 
Във всички тези проявления и действия ние виждаме Човешкия Син до Бога. В 1 Тим. 2:5-6 е написано: „Защото има само един Бог и един посредник между Бога и хората – човекът Христос Исус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички.“ В Евр. 12:24 се казва, че ние сме пристъпили: „...към Исус, Посредника на Новия завет и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.“ Понятието „посредник“ е обяснено в Деян. 7:38: „Това е онзи, който е бил посредник между хората в пустинята и Ангела, Който е говорил с него на планината Синай, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас“ 
Посредника е трябвало да бъде същевременно и ходатай. Йоан припомня на вярващите: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите ;но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца – Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан. 2:1-2). Като Ходатай, Той е отдясно на Бога. „И каза Яхве на моя Господ: Седи отдясно Ми, докато положа враговете ти за твое подножие“ (Пс. 110:1). 
Исус Христос  ни е представен редом с Бога не само по време на земния Си живот, но и  до днес.  Когато Стефан е видял небето отворено, той е казал: „...Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога“ (Деян. 7:56). В свещеното Писание не е отбелязано някой някога да е видял до Бога още един Бог. Но самият Господ Исус е казал пред синедриона: „...отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата“ (Мат. 26:64). Винаги, когато виждаме нашия любящ  Господ в служение, отнасящо се до нашето изкупление, Той ни е показван до Бога. Апостолът говори на вярващите: „Като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол“ (Евр. 12:2). Този, Когото Стефан е видял като Човешкия Син на небето, е Същият, Когото  Йоан е видял сред седемте златни светилника в Откр. 1:12–20. Той се е явил на Павел по пътя за Дамаск в сияеща светлина. За това събитие можем да прочетем в Деян. 9:3-6: „...внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш? А той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш... Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.“
Господ се открива както иска, където иска и на когото Той иска. Ние можем да Го виждаме в многообразието на Неговите проявления и откровения, но въпреки всичко Той е все същият Господ. Той е казал: „И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е  слязъл от  небето, т.е. Човешкият Син, Който е на небето“ (Йоан 3:13). Когато е казал това, Той е стоял с двата си крака на земята. И така, на нас все повече ни става ясно, че се намираме в сферата на божествените откровения.