БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

В светлината на това, което вече обяснихме, ние разбираме на кого е говорил Бог при сътворението, когато е казал: „Да създадем човека по нашия образ....“ Писанието има съвършено ясен отговор и на това. В Йов 38:4-7 Господ пита Своя служител: „Где беше ти, когато основах [не е написано „основахме“ - бел. от автора] земята? Извести, ако си разумен: Кой определи мерките ѝ? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея? На какво се вдълбочиха основите ѝ ? Или кой положи краеъгълния ѝ камък, когато звездите на зората пееха заедно, и всичките Божии синове [тоест ангели — бел. от автора] възклицаваха от радост?“ По-ясно не би могло да се каже. Когато Бог е основал земята, небесните войнства са възклицавали от радост. Така че Бог не е бил сам. Той не е разговарял Сам със себе Си, нито е говорил с някакъв друг бог, който изобщо не съществува, а е говорил с ангелите, които са били около Него. В Битие 11:7 Господ казва: „Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.“ Но преди това в стих 5 се казва: „А Господ слезе да види града...“ Той винаги е бил обкръжен от небесното войнство. Пророк Михей свидетелства: „чуйте Господнето слово. Видях Господа, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около него отдясно и отляво. Господ каза: „Кой ще примами Израелския цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад?“ И един каза едно, а друг каза друго“ (2 Лет. 18:18-19). Тук също Господ е говорил на ангелите, които са били около Него. 
Исая също съобщава за подобно събитие. „В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма. Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: - Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя“  (Ис. 6:1-3).
Има разлика между ангелите, които имат човешки образ и херувимите и серафимите, които са се издигали около Господа. Ангелите стоят пред Него. В стих 8 четем: „После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас?“  И тук Той говори към небесното множество. 
Бог се е откривал на хората, които са Му повярвали, приели са обещанията Му и са били наясно кой е Той. Нито пророците в Стария Завет, нито апостолите в Новия завет са водили дискусии относно Бога. Едва в трети век сл. Хр., когато християнството е приело гръцката философия и римските идеи относно божествата, а учените са въвели собственни разбирания съгласно традиционните представи, тогава се е появило „учението за Троицата“. Върху това  учение е построена и днешната теология в църквите и свободните общества, а не — както погрешно твърдят — върху първоначалното учението на пророците и апостолите. Погрешното познание за Бога обикновено се счита за правилно, a истинското се отхвърля като лъжливо. Бог не е такъв, какъвто си Го представяме ние, а е такъв, какъвто в действителност е. Хората си създават богове, но Господ си остава Бог — Същия вчера, днес и завинаги (Пс. 102:26-28; Ис. 48:12; Евр. 13:8).
Бог не се е размножил, нито се е променил. Никой Eвреин не би измислил идеята за Троицата. Това е абсолютно невъзможно, защото такова нещо няма в цялото свидетелство на Светото Писание.
Разбира се, Бог ни се представя в Своето многообразие, но всеки път начинът, по който Той се открива, има връзка с изпълнението на Неговия план.