БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Бог постави началото на новото творение чрез раждане. Началото на човешкия  род е започнало чрез сътворение, а началото на Божия род започва чрез раждане. Взаимоотношението между Бога и човека е трябвало да бъде въстановено до отношения като между баща и син.  Бог не е могъл да го осъществи нито чрез Адам, или Мойсей, нито чрез някой от пророците, защото те са дошли на този свят чрез естествено раждане и са принадлежали към падналото създание. Бог е започнал новото създание чрез свръхестествено раждане. Това е станало в единородния Син. Бог е създал зародиш на живота в дева Мария, и тя е станала носителката на Младенеца. Мария е казала: „Ето, Господната слугиня. Нека ми бъде според твоите думи“ (Лук. 1:38). Нито Бог, нито някой от пророците, или апостолите не са я наричали „Божия майка“. Самият Исус никога не я е наричал „мамо“, а само „жено“. 
Исус е бил първородния между многото братя (Рим. 8:29). Адам е бил сътвореният, а Исус — роденият Божи Син. И единствено чрез Него ние можем да се родим духовно и да станем членове на Божия род. Писано е: „Защото дори Негов род сме... И така, като сме Божий род...“ (Деян. 17:28,29). В Откр. 3:14 е написано: „Това казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание.“ Тук не става въпрос за творението във вселената, а за Христос, Който е началото на новото Божие създание посредством раждане. Всички синове и дъщери на Бога трябва да се родят от Словото и от Духа. Господ съвсем ясно е казал: „Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). Религиозните действия не могат да доведат до новораждането от Божието Слово. Без семе не може да бъде произведен нито земния, нито духовния живот. В Йоан 10 гл. е написано, че Юдеите обвинили Господ в богохулство и казали: „Ти, Който си човек, правиш себе си Бог. Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: Аз казах, богове сте вие?“ (Пс. 81:6). „Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието Слово, а Писанието не може да се наруши, то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света казвате: Богохулстваш, защото казах Аз съм Божи Син?“                                                                                                                  
В Стария завет Божието Слово е идвало към пророците. И тъй като те са приемали Божията субстанция — Словото — били са наричани богове. Това, което произлиза от Бога е божествено. И Словото, което излиза от Бога  е наречено Божие семе (Лук. 8:11), посредством което ние ставаме Божии деца. „От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания“ (Яков 1:18). 
В епохата на Стария Завет, в продължение на почти четири хиляди години, нито един пророк не е нарекъл Бога „Небесен Отец“. Освен това по онова време никой никога не се е обръщал към Божия Син. Също така няма  и  никакъв разговор между Отец и Сина. Много е важно това да го знаем.. Прехода от Стария към Новия завет е бил необходим заради спасението. Този, Който в Стария Завет е бил Господ – Яхве, в Новия завет е Господ Исус — Синът. Невидимият Бог Елохим е изявил Себе Си във видима форма като Господ Яхве. И същият този Бог се е открил като Отец в Сина — в човешки образ и тяло. Името Исус (по еврейски Яхшуа) означава Яхве - Спасител.                                            
Всяко име и всяко откровение на Бога има своето определено място и затова трябва да бъде поставено към контекста, към който принадлежи. Там, където се говори за „Отец“, не може да бъде поставена думата „Син“; а там, където се говори за „Син“, не може да  се постави думата „Отец“. И  въпреки всичко има само един Бог, Който ни се открива като Отец на небето и  в Сина на земята. Като Отец Той никога не се е родил и никога не е умрял. Но като Син се е родил, страдал е, умрял е и е възкръснал.                                                  
А всичко това е заради нас. Бог ни е включил в Своя план. „А Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си“ (1 Кор. 6:14). „Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото“ (Рим. 6:5). Както е истина това, че Бог се е открил в Христос, така е истина и това, че Христос се открива във вярващите. Трябва да се замислим върху това, защо в Библията не се споменава нищо за „Вечен Син“, или  за „Небесен Син“, а се говори за „Вечен Бог“ и „Небесен Отец“. Не можем да кажем, че: „Който е видял Елохим, видял е Яхве“, но онзи, който е видял Господа, е могъл да каже: „Видях Бога“. Също така Отец не би могъл да каже: „Който е видял Мен, видял е Сина“; но Синът е могъл да каже: „Който е видял Мен, видял е Отца“ (Йоан 14:9). В Лука 10:22 е написано: „...освен Отец никой не знае кой е Синът, и никой не знае кой е Отец, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.“                                                 
Божията слава, посредством която е трябвало да бъде прославен Христос, е била приготвена още преди създанието на света: „И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах у Теб, преди създанието  на света“ (Йоан 17:5). И онези, които Му принадлежат също са били избрани в Него преди създанието на света: „... ни е избрал в Него преди създаването на света“ (Ефес. 1:4-5). Техните имена са били записани в книгата на живота на Агнето. „Пред него се поклониха всички жители на земята, чиито имена не са написани от началото на света в Книгата на Живота, принадлежаща на Агнеца“ (Откр. 13:8). Има божествено предопределение относно Христос и Неговата Църква-Невяста. Тъй като Бог е знаел всичко от самото начало, Той ни е определил още преди вечните времена да ни помилва. „Който ни е спасил и призвал със свято призвание..... според милостта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена“ (2 Тим. 1:9). Ние също сме част от този план.
В Библията отсъства формулировката, която често се употребява в днешното християнство: „Да ви благослови Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.“ В Новия Завет Бог е наречен наш Отец, но никъде не е написано „Бог Син“, а само „Божи Син“ или „Син на Всевишния“. Същото се отнася и за Святия Дух. Не е написано, че над водата се е носил „Бог Святия Дух“, а е написано „Божия Дух... “ (Бит. 1:2). При кръщението на Месията се спуснал Божият Дух, а не „Бог Святия Дух“ (Мат. 3:16). Не „Бог Святия Дух“ е осенил Мария, а написано: „Святия Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени“ (Лук. 1:35). Ако Святия Дух беше самостоятелна личност, тогава Младенецът би трябвало да се нарича „Син на Святия Дух“, защото рождението е станало от Духа. Святият Дух е Божия Дух!
В Йоил 2:28 Бог казва: „И след това ще излея Духът Си на всяка плът.“ А изпълнението на това обещание го намираме в Деяния 2 гл. Бог не е излял друга личност, а е излял Своя Дух. Исус е дал на тези, които са Негови, обещаното от Отца (Деян. 1:4-8). Той е казал, че ще изпрати Святия Дух (Йоан 16:7), и също  е казал, че  Самият Той ще дойде (Йоан 14:18).                                                                        
В деня на Петдесятница Той е дошъл като Дух и живее във вярващите: „Христос в нас, надеждата на славата“ (Кол. 1:27). В своята първа проповед Петър е казал: „И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате“ (Деян. 2:33). Йоан Кръстител го е казал още преди това: „Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“ (Мат. 3:11). Това е чистото апостолско учение. В Христос е бил Бог с нас, а чрез Святия Дух Той живее в нас. В Йоан 4:24 Исус казва: „Бог е Дух...“ Апостол Павел е написал „Господ е Духът“ (2 Кор. 3:17). Когато е написано „Божия Дух“, „Господния Дух“ или „Святия Дух“, винаги става въпрос за един и същи Дух.                                                                                   
Нито Синът, нито Духът са самостоятелни личности на Бога. В Сина Бог е влязъл във взаимоотношение с нас, а чрез Святия Дух ние влизаме във взаимоотношение с Него. Синът е казал „Аз излязох от Отца...“ (Йоан 16:28). А за Духа е написано: „Духът на истината, Който излиза от Отца...“ (Йоан 15:26).