БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

В Данаил 9:7 е записано забележително събитие: „Гледах, докато бяха положени престоли и Стария по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му пламтящ огън.“ Разбира се, че Бог не е нито старец, нито някакъв дядо. Той е Отец от древните времена и е същият непроменящ се Бог. При Него не може да става и въпрос за някаква старост. В това видение Данаил Го е видял като Съдия, като най-висш авторитет в цялото Му величие и достойнство. И в стих 13 е написано: „Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешки Син идваше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха при Него.“ 
За нас  това можеше да бъде неочаквано, ако в Новия Завет ние  не  се срещахме  отново с описанието  на Човешкия Син като достопочтен старец: „и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък“  (Откр. 1:13-14).
В книгата на пророк Данаил Бог е описан с бяла глава, а в Новия Завет Исус Христос, Човешкият Син също е описан с бяла глава. Това  е  още едно потвърждение, че откровението на Сина ни води отново до Бога (1 Кор. 15:28). „Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин. Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откр. 1:7-8).                                                                                                                               
В Откр. 20 гл. от стих 11 е описан последния съд. Йоан свидетелства: „След това видях един голям бял престол, и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побегнаха земята и небето...“ 
И до последната глава на Библията ние не четем нищо, което да се отнася за вечността. Например в Откр. 22 гл. се говори за дървото на живота, което дава плод всеки месец. Това ще бъде по време на Хилядолетното царство (Езек. 47:12). Написано е също и за престола на Бога и Агнето, но в единствено число, а не в множествено. „...и престолът на Бога и Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откр. 22:3-4). Накрая отново говори Този, Който говори и в началото. „Ето, идвам скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му, Аз Съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят“ (Откр. 22:12-13). 
Ние трябва здраво да се държим за Божието Слово като за най-свято духовно богатство (Авак. 2:2-3). Това, което още не се е изпълнило, ще се изпълни в точно определеното време.  Накрая ще се открие всичко, което Бог е осъществил в Своето велико намерение и вечен план.  След като  времето премине във вечността, повече няма да има нужда от Човешки Син, от Посредник, от Ходатай и т.н. Ще бъде единствено Господ Бог в Своето величие, и ние заедно с Него. В Откр. 21:3-7 има ясно описание на окончателното състояние на всичко: „Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъдна се! Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който победи, ще наследи всичко това и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син“. Амин! Амин!

*******В Данаил 9:7 е записано забележително събитие: „Гледах, докато бяха положени престоли и Стария по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му пламтящ огън.“ Разбира се, че Бог не е нито старец, нито някакъв дядо. Той е Отец от древните времена и е същият непроменящ се Бог. При Него не може да става и въпрос за някаква старост. В това видение Данаил Го е видял като Съдия, като най-висш авторитет в цялото Му величие и достойнство. И в стих 13 е написано: „Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешки Син идваше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха при Него.“ 
За нас  това можеше да бъде неочаквано, ако в Новия Завет ние  не  се срещахме  отново с описанието  на Човешкия Син като достопочтен старец: „и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък“  (Откр. 1:13-14).
В книгата на пророк Данаил Бог е описан с бяла глава, а в Новия Завет Исус Христос, Човешкият Син също е описан с бяла глава. Това  е  още едно потвърждение, че откровението на Сина ни води отново до Бога (1 Кор. 15:28). „Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин. Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият“ (Откр. 1:7-8).                                                                                                                               
В Откр. 20 гл. от стих 11 е описан последния съд. Йоан свидетелства: „След това видях един голям бял престол, и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побегнаха земята и небето...“ 
И до последната глава на Библията ние не четем нищо, което да се отнася за вечността. Например в Откр. 22 гл. се говори за дървото на живота, което дава плод всеки месец. Това ще бъде по време на Хилядолетното царство (Езек. 47:12). Написано е също и за престола на Бога и Агнето, но в единствено число, а не в множествено. „...и престолът на Бога и Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откр. 22:3-4). Накрая отново говори Този, Който говори и в началото. „Ето, идвам скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му, Аз Съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят“ (Откр. 22:12-13). 
Ние трябва здраво да се държим за Божието Слово като за най-свято духовно богатство (Авак. 2:2-3). Това, което още не се е изпълнило, ще се изпълни в точно определеното време.  Накрая ще се открие всичко, което Бог е осъществил в Своето велико намерение и вечен план.  След като  времето премине във вечността, повече няма да има нужда от Човешки Син, от Посредник, от Ходатай и т.н. Ще бъде единствено Господ Бог в Своето величие, и ние заедно с Него. В Откр. 21:3-7 има ясно описание на окончателното състояние на всичко: „Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъдна се! Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота. Който победи, ще наследи всичко това и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син“. Амин! Амин!