БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Христос дойде, за да изпълни съвършената Божия воля. В унижението Си, Той е наречен Господен слуга. В Исая 42:1 четем: „Ето Моя слуга, Когото подкрепям, Моя избраник, в когото благоволи душата Ми. Положих Духа Си на него, той ще постави правосъдие за народите.“ Божият Дух е слязъл на Христос, защото Той е имал Божието благоволение. А след това Той е започнал служението Си. В евангелието на Лука 4 гл. Господ Исус е прочел откъс от Исая 61 гл.: „Духът на Господ Яхве е на мен, защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните, да проглася годината на благоволението Господне“ (ст. 1-2). В Исая 42:6-7 е написано: „Аз, Господ, те призовах в правда и като хвана ръката ти, ще те пазя и ще те поставя за завет на народа, за светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш затворените от затвор и седящите в мрак – от тъмницата.“ 
Всеки може да прочете изпълнението на това пророчество в Матей 12:15-21. И до днес важи това, което  Той е казал тогава: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието до победа. И на Неговото име народите ще се надяват.“ В книгата на пророк Исая от 52:13 до 54:12 Изкупителят е описан като слуга, чийто път минава от Гетсимания до Голгота: „В Него нямаше благообразие, нито благоприличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем. Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото хората отвръщат лице, презрян беше и за нищо не го счетохме.“ И в следващите стихове е описано „ядрото“ на делото на спасение. „Но Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме.“                                                                                                                           
В Псалом 129:3 също има едно пророческо слово отнасящо се за Неговите страдания. „Орачите ораха по гърба ми, проточиха дълги бразди.“ В Исая 50:6 четем: „Гърба си предадох на биене и бузите си на скубачите на косми; не скрих лицето си от безчестие и заплювания.“ Месията е приел образ на слуга, унизил се е и смирил себе Си — нещо, неразбираемо за нас. И с Него са постъпили като с престъпник. В Марк 14:65 е описано: „И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.“  В 15 гл. се говори за това как са Го бичували, за венеца от тръни и подигравките, които е трябвало да изтърпи. И в стих 28 е допълнено: „И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен“  (Ис. 53:12).
В Исая 53:11 е пояснена причината, поради която нашият Спасител е приел върху Себе Си всичко това. „Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им.“ Ние сме били виновни и сме заслужавали смърт, но Той е заел нашето място. Ние сме били изоставени от Бога. И когато Той е висял на кръста, извикал е вместо нас: „Боже Мой, Боже Мой защо си ме оставил?“ Давид е казал тези пророчески думи чрез Духа в Псалом 22: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ (ст. 2); „Всички, които ме гледат, ме ругаят“ (ст. 7); „Защото кучета ме обиколиха, тълпа от злодеи ме обкръжи, прободоха  ръцете ми и краката ми....Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий“ (ст. 16,18).
Колко точно са се изпълнили около сто пророчества за Месията от Стария завет. Чрез страданията и смъртта Си, Той ни е избавил, премахнал е враждата между Бога и нас, като ни е направил нови създания и съграждани на светиите (Ефес. 2:13-17). В качеството си на Слуга, Той е отказал да бъде наричан „Благ Учител“. „Но Исус е отвърнал: „Защо Ме наричаш благ?Никой не е благ, освен един Бог“ (Лук. 18:18,19). И още е казал: „От хора слава не приемам; но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете. Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от  единствения Бог“ (Йоан 5:41-44). Той е дошъл да изпълни Божията воля и затова е казал: „Този, Който Ме е пратил е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Дошъл  е като Слуга, за да служи и затова е казал: „Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28).
Първата църква е използвала думата „слуга“ дори и в молитвите си. „Ти, чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „...Опълчваха се земните царе против Господа и против Неговия помазаник. Защото наистина и Ирод и Пилат Понтийски с езичниците и с Израелевия народ се събраха в този град против Твоя Син Исус Христос, Когото си помазал“ (Деян. 4:25-28). 
Ръководените от Святия Дух хора, винаги са говорили, писали, молили са се и са действали правилно. За човешкия разум може да има неприемливи неща, но всяко Божие Слово е важно и затова те винаги са се съобразявали с него. Дано в много хора да се появи желание да принадлежат към истинската библейска Божия църква, в която се реализира мисленето, говоренето и действието на Бога тук на земята. И както се е изпълнило всяко слово отнасящо се до Месията, така трябва да се изпълнят и обещанията, дадени на църквата. Молитвата на първата църква е завършвала така: „И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите слуги да говорят Твоето Слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието Слово“ (Деян. 4:29-31).