БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

В Псалом 2:7 четем: „Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“ Думата „днес“ не се отнася до вечността, защото във вечността няма нито днес, нито вчера, нито утре. Думата „днес“ означава понятие за време. Божия план е изложен пророчески в Стария Завет, а  неговото изпълнение е в Новия Завет.         
По-нататък в Псалом 2:8 ние четем: „Поискай от мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и земните краища за Твое притежание.“ В тези два стиха се говори за раждането на Сина и за това, че всички народи ще Му бъдат дадени в наследство. Човек не може да се спаси само защото вярва в съществуванието на Бога. И демоните вярват и треперят (Яков 2:19). Спасителната вяра се състои в това, че единственият истинен Бог ни е спасил в Сина. Затова е написано: „Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш ти и домът ти“ (Деян. 16:31). 
В Псалом 2:12 този факт е осветен от гледна точка на Бога: „Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя, когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него“. Не трябва да игнорираме тези думи. Много хора говорят за Бога, за любимия Отец на небесата, но не признават, че Отец се е явил  на тази земя като Спасител в Сина. Единствената действена и спасителна вяра в Бога е вярата в Исус Христос, защото само в Него Бог се е срещнал с човечеството. Само в Него ние се срещаме с Бога и сме спасени. Трябва да вярваме в Него именно така, защото по този начин Той е изявил на хората спасителната Си милост. „Защото се яви Божията милост, спасителна за всички хора...“ (Тит 2:11-14).  
Той е установил взаимоотношението „Отец – Син“ заради нас, за да можем ние да станем синове и дъщери на Бога. В пророческото слово четем: „Аз ще му бъда Отец, а той ще Ми бъде син“ (2 Цар. 7:14). „И вместо онова, което им се каза: Не сте Мой народ, ще им се каже: Вие сте деца на живия Бог“ (Ос. 1:10). Павел е написал: „Затова: Излезте отсред тях и се отделете“ казва Бог, „ и не се допирайте до нечисто.“ И Аз ще ви приема  и ще ви бъда Отец, а вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Всемогъщият Господ“ (2 Кор. 6:17.18). В Ефес. 1:5 Павел ясно подчертава: „като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос по благоволението на Своята воля.“ На земята има хора, които са послушни на Божията воля и се намират в Неговия план. Те са получили Божието благоволение в Христос. 
За Божия Син е написано: „Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на моето спасение. При това Аз ще го поставя в положение на първороден, по-горе от земните царе“ (Пс. 89:26-27). Божият Син е страдал и е умрял в плътското тяло като заместник на всички Божии синове и дъщери. И чрез Неговото възкресение, смъртното Му тяло е облечено в безсмъртие. Това е причината и за нашето възкресение и промяната на телата ни.                                                                                                                           
Тук не става въпрос за някакви учения, или спорни въпроси, а за осъществяването на Божия план и Неговото намерение, според което човешките деца стават Божии деца. В Псалом 68:19-20 е написано: „Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш Спасител. Бог е за нас Бог Избавител и на Господа принадлежи отърваването от смъртта.“                                                                                                                       
Нито един човек не е имал власт над смъртта; точно обратното — смъртта властва над всеки човек. И доказателството за това са множеството гробища. Но както е казал Господ: „От силата на преизподнята ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. О, смърт, къде са язвите ти? О, преизподньо, къде е погубителната ти сила? (Ос. 13:14). А в Зах. 9:11 е известено изкуплението и освобождението от властта на смъртта на светиите от Стария Завет: „А колкото до теб, Израелю, по причина на кръвта на сключения от теб завет с Мен, Аз изведох затворниците ти от безводния ров.“                                                                                                                                          
Новия Завет е бил обещан още в Стария Завет. Пророк Еремия е написал: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с Израелевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя;защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето завета, който ще сключа с Израелевия дом след онези дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ; и няма вече да учат всеки ближния си и да казват: Познайте Господа; защото те всички ще Ме познават – от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ;защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече“ (Ерем. 31:31-34).
А това се е случило, когато нашия Господ е умрял на кръста и е установил Новия завет. В Матей 26:28 Той е казал: „защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“. Това мощно събитие е описано в Матей 27:45-54 и в другите Евангелия. Чрез смъртта и възкресението Той е победил дявола и ада.  
Петър описва делото на изкуплението със следващите думи: „Защото и Христос един път пострада за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, като беше умъртвен по плът, но оживотворен по Дух...“ (1 Пет. 3:18).  Той освободи онези, които бяха обречени на смърт, и изкупи онези, които бяха слезли в преизподнята. Апостол Павел е написал: „И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т.е. дявола и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство“  (Евр. 2:14-15).
И след извършеното изкупление Той е възкръснал на третия ден, а на четиридесетия ден след възкресението се е възнесъл на небето. Съответстващите места в Писанието, описващи тези събития в Новия Завет, са общоизвестни. Тези събития вече са били оповестени в Стария Завет. В Псалом 68:18 се казва: „Възлязъл си нависоко; пленил си пленници, взел си в дар хора, даже и непокорните...“ В Псалом 47:5 пише: „Възлезе Бог с възклицание, Господ с тръбен глас.“ От Ефес. 4:10 става ясно Кой е бил Този, Който е умрял, Който е слязъл в преизподнята, и Който победоносно е възкръснал и се е възнесъл на небето. „Този, Който е слязъл, е същият, Който и се въздигна по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко.“                             
Ще завършим тази глава със свидетелството на апостол Павел: „Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех - че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха, че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли; а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг“ (1 Кор. 15:3-8).