БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Новия Завет създава много повече трудности на хората по отношение на темата за Божеството, отколкото Стария Завет. Tова е така, защото днес ние си имаме работа с богословското мислене, което е напълно небиблейско. Дори на Никейския събор през 325 г. сл. Хр. не е имало дискусии за Троицата. Всеки църковен историк знае, че там е бил разискван въпроса за божествеността на Исус Христос, която е била ясно представена от Атанасий, в противоречие на Арий. Тринитарните формулировки са продукт на разума и произтичат от абсолютно неразбиране. Затова са били игнорирани не само думите на пророците и апостолите, но и изказванията на Божиите мъже, живели във времето непосредствено след апостолите. Доктрината за Троицата се появява в епохата на философско-богословската мисъл. Те са заповядвали на собствения си разум: „Трябва да виждаш три личности като един Бог!“ И все пак накрая те са видяли не една, а три личности, и така монотеизмът се е превърнал в „тритеизъм.“ 
Изгубил се е историческия спасителен факт че  Бог е слязъл и е действал като Слово - Логос, докато не се е явил в телесна форма (Йоан 1:1). Преди това Бог е говорил чрез пророците Си, но когато е говорил чрез Сина Си, вече не е било само  едно известие, а е било отговор и резултат. 
Кой би имал полза от едно спекулативно и привидно познание? Тук става въпрос за най-голямото и най-свято откровение. Онзи, Който е над всичко и преди всичко временно е встъпил в историята, и така Словото, което е било в началото, е станало плът и е пребивавало всред нас (Йоан 1:14). Дошла е Светлината, започнал е новия ден — денят на спасението (Ис. 49:8; 2 Кор. 6:2). Изгряло е слънцето на правдата и е започнал новия живот, произведен от Духа. Това е била Божията намеса в историята на човечеството. Всъщност става дума за единството на Божието същество и Неговото откровение.
Ако е истина това, че самият Бог е бил в Христос, истина ще е и това, че Самият Той ни е помирил със Себе Си (2 Кор. 5:18,19).
Един историк пише за църковния учител Атанасиус, който се позовава на Иреней: „Твърдението на Атанасиус, че в Исус се е явил Самият Бог, е от решаващо значение. Бог ни се е явил, разкрил се  е и ни е изкупил, и в Него ние имаме и Самия Отец.“ 
Прибавяме и цитата на Лутер: „Трябвало е Самия Бог да бъде Примирителя, защото поради отвратителното ни грехопадение и вечната смърт, на нас не би могло да ни се помогне по никакъв друг начин, освен чрез единствената вечна Личност, която имала власт над греха и смъртта, за да ги унищожи, като в замяна на това е дала оправдание и вечен живот. Така че това не би могло да бъде нито ангел, нито друго създание. Трябвало е да бъде Самият Бог.“                                                            
Това небиблейско „учение за Триединството“ е станало най-голямата пречка както за Евреите, така и за мюсюлманите. Вместо да виждат откровенията на Бога едно след друго  — Отец, Син и Свят Дух, — хората са  ги наредили един до друг.
На всеки богобоязлив човек би трябвало да му бъде пределно ясно, че Стария и Новия завет трябва да са в пълно съгласие, и там не може да има никакво противоречие. Пророчеството и неговото изпълнение трябва да бъдат в пълно съгласие, както са и в действителност. Както Стария, така и Новия завет свидетелстват, че Той, имайки Божия образ, е приел напълно човешки  образ.
Според Битие 1:26-28 Адам е бил сътворен по Божия образ, т.е. в духовно тяло. А в Битие 2:7 Господ Бог сътворява човека в земното му плътско тяло. А след това е извадил Ева от него. И понеже човека е паднал в плътското си тяло, трябвало е  Бог  да дойде също в плътско тяло. Христос е бил втория Адам. На Голгота Неговото ребро е било прободено, и чрез изкупителното дело Неговата невяста е била извадена от Него. Тя е плът от Неговата плът (Еф. 5:30).  Човекът е трябвало да бъде обожествен, затова Бог е станал Човек в плът, но в Духа е останал Бог. Единствено Той е могъл да пренесе хората обратно в тяхното божествено  състояние.
И Стария, и Новия завет свидетелстват за един Бог. „Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, и с всичката си сила с всичкия си ум“ (Марк 12:29-30).                                                 
В Римляни 3:30 е написано: „Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.“ А в писмото на Юда се казва: „на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин“   (ст. 25).
Преди да се занимаем с отделните области, в които нашия Господ се е проявявал в Своето многообразие, ще подчертаем още веднъж Неговата божествена същност от гледна точка на Новия завет.                                                        
Рим. 9:4-5 ни уверява, че Месията е Бог. „които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията; чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века.“ Апостол Йоан го обяснява така: „Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан. 5:20).
Апостол Павел свидетелства: „И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян беше от ангели, проповядван беше между народите, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава" (1 Тим. 3:16). Единното и еднакво свидетелство на пророците и апостолите не може да не бъде чуто, или да остане незабелязано.                                                                                                
Павел е написал в Колос. 2:2-3 следното: „...да се утешат сърцата им и, свързани заедно в любов за всяко обогатяване със съвършено проумяване, да познаят тайната Божия, т.е. Христос, в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и знанието.“ 
Божествеността на Исус Христос е основата на нашата вяра и абсолютната предпоставка за нашето изкупление.