БОГ И НЕГОВИЯ ПЛАН С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Връзката на Бога с хората посредством Човешкия Син ни е показана в Евр. 2:6-9: "Какво е човек, за да го помниш, или човешки син, за да го посещаваш? Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под краката му." И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него, обаче сега не виждаме още да му е подчинено всичко. Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.“ В Евреи 2:10-11 е написано: „Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение. Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя“.
Обещанията, записани в Стария Завет, са изпълнени в Новия Завет буквално. След възкресението Исус е казал на жените, които са дошли при гроба: „Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят“ (Мат. 28:10). Факта, че Този, Който освещава и тези, които са освещавани имат един и същи Отец, е потвърден в Йоан 20:17: „Исус ѝ каза: Не се допирай до Мен, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“ Накрая ние ще бъдем преобразени в образа на Божия Син. Йоан казва: „...но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим Какъвто е“ (1 Йоан. 3:2). Това ще се изпълни точно така, както е написано. Вечният план на Бога с тези, които вярват, се приближава към окончателното си осъществяване. 
В Псалом 22:23 е написано: „Ще възвестявам  името Ти на братята си, сред събранието ще Те хваля.“ Името е известно на всички  ни, но според написаното Той го е известил на братята Си, които имат право да назоват Бога свой Небесен Отец. Бог ни е дал всичко в Сина, тъй като „в Него обитава цялата пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е глава на всяко началство и власт“ (Кол. 2:9-10). Виждаме, че нашият Господ, приемайки образа на човек, е изпълнявал различни задачи. Исус е казал: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39). Когато изследваме Писанието, ние трябва напълно да вярваме на неговото свидетелство: „това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог и Исус Христос, Когото Си изпратил“ (Йоан 17:3). Освен това Той е казал: „това е волята на Този, Който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:40). От следващия стих можем да разберем колко е важна вярата в откровението на изявата на Бог в Сина: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот...“ (Йоан 3:36). Макар нашият Господ да се е представял по многообразен начин,  ние,  отвъд човешката си обвивка,  казваме заедно с Тома: „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:28). Според думите на апостол Павел единствено този, който има Святия Дух, е способен да назове Исус Христос Господ. 
Като добър Пастир, Той е дал живота Си за нас и ни е направил овце в Своето стадо. Той е Цар и Свещеник, и нас  ни е направил царе и свещеници (Откр. 1:6). Той е скалата. Той е скъпоценният крайъгълен камък, върху когото ние, като живи камъни се изграждаме в Божия духовен дом (1 Пет. 2:4-10). Като Син, Той ни е направил синове и дъщери на Бога (Ефес. 1:5 и др.). Който вижда Господа, който дойде в плът, до Бога, той също трябва да вижда, че всичко това се случило, за да се изпълни вечния Божи замисъл спрямо човечеството. 
Като Божият Син — Той е Изкупител; като Човешкият Син — Той е Пророк; като Давидов Син — Той е Цар. Исус ще седне на трона и ние ще царуваме заедно с Него хиляда години (Откр. 20:6). Той е дал това велико обещание на тези, които са Негови (Откр. 3:20-21). След това времето ще премине във вечността, и Бог ще бъде всичко във всичко (1 Кор. 15:28).